Далеч преди да осъмнем с немислимата доскоро реалност на война в Европа, а още повече сега, си задаваме въпроса какво означава патриотизъм днес и как го възпитаваме у младите. Навикът притъпява сетивата, но ако се замислим, темата за любовта към родината почти неизбежно се свързва с боеве, геройска смърт и омразен враг. Дори да използваме думата "родолюбие", в която любовта е открито назована, пак дочуваме далечен звън на саби, изстрели и топовни гърмежи.
Завинаги ли остава свързано чувството и съзнанието ни за принадлежност към народа и земята ни с времето на националното ни пробуждане и борба за освобождение и независимост. Въпросът впрочем се отнася за всички европейски национални държави, оформени чрез войни и преживели индустриализацията от края на XVIII и XIX век. Няма ли формула, която да подхожда на съвремието, да утвърждава мира и хуманността и да подготвя мирното и хуманно бъдеще като формира новите поколения в духа на мира и хуманността.
Само няколко десетилетия след трагедията на двете световни войни като че ли сме забравили, че войната е винаги грозна и жестока и отново виждаме деца във военни униформи да маршируват в крак пред одобрителните погледи на възпитателите си и благосклонните усмивки на политици и нови вождове. По темата разговаряме в рубриката "Всичко за образованието" с доц. Румен Петров, преподавател в Новия български университет.
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
