"Дъждовният човек" – шведска история с човешко лице и магическа нотка

В рамките на фестивала CineLibri в София гостува шведският актьор и писател Юнас Карлсон, за да представи своя роман "Дъждовният човек". В ефира на предаването "Нашият ден" той разказа повече за вдъхновението зад книгата и личните истории, които са я породили.

Главният герой на романа, Ингмар Карлсон, е сърдито старче от малко шведско градче. Той живее сам, отказва да спазва неписаните правила на местната общност и рядко общува с хората около себе си. След смъртта на любимата си съпруга единственото, което му дава смисъл, е грижата за нейната розова градина. Но розите се нуждаят от вода, а лятото е необичайно сухо.

Когато Ингмар пуска крана в задния си двор, за да полее цветята, открива нещо необичайно – винаги, когато пусне водата, започва да вали. Тази странна способност го изпълва с трескаво вълнение, а скоро той започва да я използва, за да дразни съседите си и да им погажда номера. Постепенно новината за неговата "суперсила" се разпространява и животът в малкото градче никога вече няма да бъде същият.

"Никога не знам каква ще бъде историята, когато започна да пиша – просто сядам и пиша," признава Юнас Карлсон. "Казвам, че така ми се получава, защото не съм писател, а актьор, който започна да пише."

Той споделя, че идеята за книгата се ражда от лична нужда да говори за баща си:

"С тази книга исках да напиша нещо за него. Майка ми почина първа, а баща ми беше много потиснат и тъжен. Първоначално мислех да направя нещо биографично, но разбрах, че това не е моят начин. Така героят се основава донякъде на баща ми, но не е точно той."

Идеята за дъжда се появява съвсем случайно – по време на едно обикновено поливане на цветята:

"Тъкмо пуснах чешмата и започна да вали. Помислих си – ами ако това не е просто съвпадение?"

"Дъждовният човек" е не само история за чудо и самота, но и за скръбта, за връзката между баща и син, както и за властта и безсилието, които идват с остаряването.

"Това е книга за това какво се случва, когато остарееш и загубиш силата си," обобщава Карлсон. "Но и за това как, дори в най-тъжните моменти, може да се появи нещо магическо."