Зоопсихологът Александър Георгиев: „Кучетата са по-податливи на възпитание от стопаните си”

Кой казва, че четириногите ни приятели нямат душа? За да постигнат уравновесеност и покой, те също се нуждаят от психолог. И ако смятате, че такава професия не съществува, моля, запознайте с Александър Георгиев – първия български зоопсихолог!

Да се разбираш с кучетата не се учи в университет. Достатъчно е да бъдеш психолог по душа. А че носи това призвание, Александър Георгиев разбрал в невръстна възраст, когато получил първото си куче.

Като дете той наблюдавал кучетата как постъпват и се опитвал да разгадае поведението им. Като възрастен пък осъзнал, че животните се ръководят от своите инстинкти и генетична информация. Затова и не е правилно да ги оприличаваме на инатливи и непослушни деца, смята зоопсихологът. Александър Георгиев основава първата у нас школа за обучение на служебни кучета, а после заминава за Австрия, където работи като треньор на четириногите. Един ден при него дошъл овчар, който не можел да овладее агресивното си куче – заплаха за хора и животни. Ала българинът успял да укроти звяра и като признание за майсторството си бил произведен в „зоопсихолог”. Ако искаме кучето да ни се подчинява, трябва да се вслушаме в съветите за възпитанието му.

Основното правило е да не мислим, че кучето е човек, казва зоопсихологът. – Второ, да го поставим на последно място в семейната йерархия. Трето, да упражним силен контрол с даването на добри, здрави и качествени команди и да изискваме да бъдат изпълнявани, защото това ни прави водачи на кучето. И в крайна сметка, да бъдем последователни и честни спрямо животното и да не изкарваме яда си върху него - то не прави нищо срещу нас.

За съжаление, не можем да обясним на кучето условностите на нашия свят – какво означават правила, закони, морал, етика. Но можем да му покажем как да се държи в определени ситуации. Според Александър Георгиев всяко добре обучено куче трябва да владее команди като „Стоп!”, „Чакай!”, „Не там!”, „Не така!”, „Седни!”, „Легни!”, „На място!”, „Пусни!”, „Ела!” Важно е също така да осъзнаем, че животното няма абстрактно мислене и не може да прави причинно-следствени връзки. Това означава, че няма смисъл да го наказваме, но можем да настройваме поведението си спрямо това, което прави в момента – нещо като реакция на неговата реакция, казва още Александър Георгиев.

По този начин показваме на кучето какво е отношението ни към това, което прави, и успяваме да го научим как да се държи и какво искаме от него. Когато животното изпълни команда и ние му се зарадваме, то го отчита като нещо положително. След това кучето изпълнява съответната команда с удоволствие, ако всеки път получава наградите си – да му се порадваме, да му покажем, че го обичаме, да го накараме да се чувства добре.

Сеансът при зоопсихолога е среща между трима – специалист, стопанин и куче. Това е единственият начин за успех. Но кой създава повече проблеми?

Собствениците, отговаря през смях Александър. – Кучетата сравнително лесно се поддават – при правилно отношение те бързо започват да слушат. Докато стопаните обикновено се опитват да смесват това, което им предлагам, с това, което им се иска да правят. Най-простият пример е когато ги съветвам кучето да не бъде в леглото, а те отговарят, е, то вече е свикнало.

Зоопсихологът казва, че кучето не е моден аксесоар, затова и трябва добре да се премисли коя порода е най-подходяща за дома. Такива например са шпаньол, пудел, болонка – въобще животинчетата с малък ръст, изискващи по-малко движение. Самият Александър съжителства с чихуахуато Мон Шери и доберманите Дарма Ливия и Чери Мари Антоанет.