Народът почита Свети Мина и започва вълчите празници

На 11 ноември Българската православна църква почита паметта на Свети Мина – закрилник на семейството, пътниците и лечителите. С този ден в българската народна традиция започват така наречените вълчи празници – период, свързан с вярванията за вълците и тяхната сила.

В интервю за Радио Кърджали етнологът Вилдан Расим от Регионалния исторически музей в града разказа, че вълчите празници обикновено продължават от 3 до 10 дни, като завършват на 21 ноември – Въведение Богородично, наричано още Вълча Богородица.

„Това е период, през който се вярва, че вълците могат да навредят на човека и на живата стока. За да се предпазят от тях, хората спазват редица забрани и извършват обредни действия,“ обяснява Расим.

По думите ѝ, основната роля в обредността имат жените, които по време на тези дни не извършват домакинска работа, свързана с вълна и остри предмети.

„Не се преде, не се тъче, не се плете и изобщо не се пипа вълна. Не се използват ножици, игли и ножове, защото се вярва, че те приличат на вълчите зъби. За да бъдат „затворени устите на вълците“, дори ножиците се хвърлят в огъня,“ разказва етнологът.

Расим посочва, че през тези дни не се изработват дрехи, особено мъжки ризи и чорапи, защото се вярва, че човекът, който ги носи, може да бъде нападнат от вълци. Забранява се и изхвърлянето на пепел от огнището, „за да не ядат въглени вълците и да не се плодят“.

Вярванията се съчетават с предпазни ритуали:

Според етнолога вълчите празници са по-характерни за планинските райони, особено в Средните Родопи, където хората живеят близо до природата и спазват вярванията по-стриктно.

„Традициите ни свързват с нашите корени и оформят нашата идентичност. Те ни напомнят за връзката между човека и природата, която народът винаги е уважавал,“ подчерта Вилдан Расим.