Звукови хроники „Прочути композитори с творби за необичайни инструменти“: Най-дългите и най-гръмогласните инструменти – алпийският рог и тимпаните

| обновено на 13.09.16 в 11:27 БНР Новини
Алпийски рог
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Колко странни инструменти могат за бъдат използвани в класическите произведения, или за какви странни инструменти са писали прочути композитори? За това си говорим в звуковите хроники този месец.

Звукът на алпийския рог се разнася на 8 километра. Изработва се от смърч. Смърчът се отсича в точно определен период от лунния календар, защото се смята, че тогава има най-добър резонанс. Дънерът съхне 9 години, а след това се реже на дъски. Фунията на рога се прави от цяло дърво, като отворите се изработват отделно по доста сложна технология, а след това се слепват. Останалата дължина на рога се оформя на части, които после се свързват чрез штифтове. Дължината е 3 или 4 метра и тя определя тоновата му височина. Алпийският рог е феноменален с огромната си дължина и твърде ограничения си регистър. Познат е от поне 2000 години, като се е използвал най-вече в Алпите за предаване на определена комуникация между отдалечените със стадата си пастири. Днес алпийският рог се използва най-вече в музикални произведения. В предаването са използвани части от „Пасторална симфония“ за струнни и пастирски рог на Леополд Моцарт, „Диалози с природата“ на Жан Детвилер, който съчетава алпийския рог с пиколо флейта и симфоничен оркестър и Ференц Фаркаш – „Кончерто рустико“.
Исках да се разбере как един овчар във високите Алпи контактува например с птиците“ – казва Детвилер и продължава – Много е трудно да се пише за алпийски рог, тъй като има само пет тона. Според мен този инструмент най-ярко илюстрира самотата на човека – самота сред природата.
В кантон Вале в Швейцария се провежда фестивал на алпийския рог. Стотици изпълнители се събират, за да представят способностите си, а хиляди пристигат специално, за да ги слушат. Състезанието се провежда на 2 200 метра височина. У нас публиката също има възможност многократно да слуша на живо изпълнения на алпийски рог – на концерт на нашия оркестър със солист Аркадий Шилклопер, на фестивалите за камерна музика в Пловдив, Габрово и Балчик.

Тимпаните са познати на света от най-дълбока древност, най-вече като военни инструменти задаващи движението на колоните с войници. Свидетелства са открити още по време на първите кръстоносни походи. Едно от най-ранните свидетелства за виртуозни изпълнители на тимпани е от 29 април 1798 година, когато във Виена е изнесъл концерт Георг Рот – тимпанист от Нюрнберг. Той свирил на 16 тимпана с по три палки във всяка ръка – шоуто е било грандиозно. По-късно в Берлин отново шоу с тимпани изнася и Георг Кастнер, който свири на десет тимпана, като жонглира с палките си. Днес тимпаните са част от симфоничния оркестър, като броят варира от 2 до 6 – най-често 4.
Сред първите композирали специално за тимпани са братята Андре и Жак Филидор от двора на Луи 14 във Версай. Някъде през 1780 г. за бал в двореца на херцог Франц Фридрих I в Шверин Йохан Фишер създава Симфония с осем задължителни тимпана и това вероятно е първата творба специално написана за тимпани – Йохан Георг Хьозе е първият й изпълнител.
Кариерата на Йохан Молтер е свързана с двора в Карлсруе. 25 са били музикантите в оркестъра, с който разполагал, а Молтер търсел непрекъснато нови, интересни акустични, технически и звукови възможности за оркестъра. Симфонията му с № 99 е с пет тимпани. Отново от XVIII век, но този път за Дармщадския двор е създадена Симфония с тимпани от Йохан Граупнер.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07