Истинско удоволствие е да представя запис, който пазим във фонотеката на БНР. Концерт на Давид Ойстрах от негово гостуване в София на 29 септември 1971 г. В програмата на този концерт са били включени творби от Йоханес Брамс – соната за цигулка и пиано № 1и два унгарски танца, Волфганг Амадеус Моцарт – 12 вариации върху „Овчарката Селемен“, Бела Барток – соната за цигулка и пиано, Клод Дебюси – Момичето с ленените коси и Лудвиг ван Бетовен – соната за цигулка и пиано № 8 – трета част. Поради ограниченото време от всички пиеси избрах соната за цигулка и пиано № 1 в сол мажор, оп. 78 от Йоханес Брамс и първа и втора част на соната за цигулка и пиано № 1от Бела Барток. На рояла е Фрида Бауер. Целия концерт може да чуете в звуковия файл.
Със сигурност сред слушателите ще има и такива, присъствали на този концерт, които много добре познават Давид Ойстрах. За жалост умира сравнително млад, едва на 66 години през 1974 г. За останалите ще припомня някои акценти от биографията му и ако ви заинтересувам, може да потърсите повече информация.
Давид Ойстрах е роден в Одеса през 1908 г. От самото начало „Додик“, както наричали момчето, показвал изключителен слух и много чисто интониране – пише в спомените си негов съученик. Преподавателят му Пьотр Столярски обаче изобщо не предполагал каква световна кариера ще направи той, дори му предричал кариера на виолист в квартет или в оркестъра на одеската опера. В студентския оркестър Столярски го сложил на последния пулт в групата на виолите. Но упоритостта на Ойстрах скоро го отвежда на мястото на концертмайстор на виолите, след това в групата на цигуларите и накрая концертмайстор на оркестъра. Скоро той свири със свой собствен оркестър, а през 1924 г. изнася първия си солов концерт в Одеса като солист, като изпълнява Бах, Тартини, Сарасате. Следва турне със студентския оркестър в различни съседни на Одеса градове. От тук получава и първата положителна рецензия: „Техниката му е добра, тонът е чист. Свири уверено и с много чувство“.
Първият му голям дебют е в Киев – под диригентството на Александър Глазунов изпълнява неговия концерт за цигулка. След година, през 1928, свири с Ленинградската филхармония, а на следващата вече е в Москва.
Изпълненията на Ойстрах не впечатляваха с плакатна яркост, нито с ефектен контраст, нито с виртуозна бързина. Цялото му изпълнение беше белязано от естествена грация, тънък вкукс и онова вътрешно обаяние, което се разкрива не веднага и не при всякакви обстоятелства. Всичко беше изпълнено много леко и много просто. Правеше особено впечатление начинът по който общуваше с инструмента си, сякаш с нещо много близко и скъпо - казва Павел Коган, който тогава е концертен администратор и нещо като импресарио, подпомогнал преди това кариерата на Натан Милщайн и Владимир Хоровиц. Веднага след втората световна война концертната дейност на Ойстрах става огромна – и като цигулар, и като диригент. През 1945 заедно с Йехуди Менухин изпълняват двойния концерт на Бах. Организира цикъл от концерти, на които представя всички по-съвременни цигулкови концерти, като тези на Жан Сибелиус, Едуард Елгар, Уилям Уолтън, Арам Хачатурян, Дмитрий Шостакович.
От изключително богатата биография на изпълнителя добре е да споменем и някои от наградите му. Първата е през 1930 г., когато печели всеукраинския цигулков конкурс. През 1935 той печели и всесъюзния изпълнителски конкурс, същата година е втори на международния конкурс „Виенявски“, а след две години печели конкурса „Йожен Изаи“ в Брюксел – днес „Кралица Елизабет“. След това името му става световноизвестно.
На 2 април 1937 Ойстрах пише на съпругата си: Спечелих първо място. Струва ми се, че сънувам и ме е страх да се събудя. Когато оркестърът засвири химна на Белгия в чест на победителя и цялата публика се изправи – беше толкова тържествено, че сълзите едва не бликнаха от очите ми. В този миг си спомних всички вълнения и съмнения, които с теб преживяхме. Знаех, че в Москва ти се тревожиш и очакваш резултатите от този безумен конкурс. Почувствах, че това е кулминация в моя живот, която никога няма да забравя.
недела, 27 декември, от 23 часа
Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..