3
Първият български роман „Под игото“ събра в Сопот представители на академичната общност от страната, изследователи, учители и ученици от родния град на Иван Вазов. Поводът за националната среща е 125-тата годишнина от публикуването на първото му самостоятелно издание, а организатор и домакин е Къщата-музей "Иван Вазов".
От основния въпрос на форума „Защо трябва да четем „Под игото“?, участниците в него отвориха широка дискусия за това как децата днес да го разбират и мястото на четенето в съвременния свят изобщо. На националната среща бе валидирана и пусната в употреба и илюстрована пощенска карта за юбилея на романа.
Христина Томанова-Дамянова е учител по литература в Професионалната гимназия в Сопот. Тя се включва в националната среща за живота на първия български роман не за да го анализира литературно, а да сподели своите изводи от срещата на учениците с „Под игото“.
За децата литературата, щом е в учебника, значи е адски скучна. Има едно съпротивление. Днес трябва да преодолеем първо това отношение. Втората причина е, че те не разбират смисъла на четенето, ние не успяваме добре да им го покажем. Могат да четат, да направят преразказ на текста и през цялото време да се чудят: Защо ми разказват всичко това?
Не е новост дебата, че една от причините за това при четенето и на „Под игото“, и на произведения на други класици, е архаичният език. В Сопот дискусията на тази тема е била сред най-интересните, разказва директорката на музея Борислава Нанкина.
Много дебати имаше около темата за "Под игото" на съвременен български език. Издателство "Византия" са издали два пъти романа - в едното издание архаичните думи са обяснени в скоби, а в другото изцяло са премахнати и е със съвременните обяснения. Това предизвика големи дискусии и противоречия. Според мен не трябва да се редактира на съвременен български. Вариантът в скоби го приемам. Има думи, които лично аз не знам. Сега и децата все повече не ги знаят - даже част от професорите се учудваха, че питат какво е "капчук", "цървул". Но не смятам, че трябва изцяло да бъде превеждан на съвременнен български романът, защото ще му се изгуби смисълът. Просто учителят и ние сме тези, които трябва да пренесем езика.
Христина Томанова е намерила свой подход. Твърди, че е облагодетелствана, защото, преподавайки „Под игото“, лесно може да заведе учениците си на местата, вдъхновили Вазов за различни моменти. Това, което от практиката си е научила обаче е, че този роман трябва да мине през емоцията на децата, за да може след това те да стигнат до смисъла му. И ако при първата среща на петокласниците става дума за разбиране на бита на българите преди повече от век, то за гимназистите тя е открила друг ключ:
Лично за мене е много важен проблема за действиения патриотизъм – какво означава да бъдеш част от една общност и как да живееш и да измерваш себе си чрез тази общност. Днес проблемите ни идват от това, че всеки поставя сам себе си в центъра не само на собствената си вселена, а общностното живеене го няма. И затова тук романът би могъл това да ни помогне - отговорността на всеки един към общността. Нашите предци са променили средата и мисленето си, защото са живеели в общност. Мисля, че това е актуално днес и към това насочвам нашите деца. Това не е само революционната тема - а изобщо как се вписваш, как живееш, как зачиташ името на родителите си, как се учиш на честност и почтеност.
Убедени, че и днес има смисъл децата да четат Вазов, от Сопотския музей не само посрещат ученици, а и вече сами тръгват сред страната. Мобилна изложба в момента гостува на СУ "Васил Левски" в Карлово, а в края на месеца ще посети и Септември. Възстановки на различни глави от „Под игото“ и конкурс „Вазовата България“ са също форми за привличане на интерес към първия български роман и автора му.
От днес в Музея до експозицията с около 20 пощенски марки, посветени на Вазов, вече е подредена и нововалидираната пощенска карта с изображение на Вазов и романа. Художник е проф. Бисера Вълева. За да попълни фонда си, предстои Музеят да издири всички марки, посветени на Вазов.
Може да чуете репортажа в ауидо-файла.
Изложба живопис на пловдивския художник Ангел Гешев представят тази вечер в галерия Аспект. Изложени ще бъдат 40 картини, като всички без една са рисувани през тази година. Те са на принципа на колажа. В тях напластява културни пластове с различни писмени знаци и исторически епизоди. Вплита и части от вестници, тибетски матнри и типичните за..
В литертурния салон на читалище „Алеко Константинов“ ще бъде представена новата стихосбирка на Яна Кременска "Живот за не-сричане " Авторката и 14-тата ѝ книга ще представи пловдивската поетеса Рамела Бохосян. Яна Кременска е родена във Враца, където живее и работи като журналист. Стихове на поетесата са публикувани в централни и местни..
В Централно фоайе на НБ „Иван Вазов“ Румен Каравълев представя изложбата си „Вдигни очи“. Авторът е известен с търсенето на нестандартното във всичките му проявления. Роден и работещ в Пловдив, той носи мирогледа на типичния градски човек. Този факт, съчетан с философията на неговото мислене, насочва погледа му предимно към нещата в големия..
Гласуването за плакатите, участващи в осмото издание на Национален ученически конкурс „Плакат–Костадин Отонов“, се проведе чрез онлайн-системата за оценяване в сайта на НХГ "Цанко Лавренов", която е организатор на събитието съвместно с Министерство на културата на Република България. Темата за 2025 г. е „Учим заедно, учим различно“ и е..
Днес щях да пиша за Хърбърт Уелс. Обаче си отиде Тери Пратчет и тази смърт, освен всичко друго, ме удари по главата с чука на справедливия упрек, че прекалено дълго отлагах. Трябваше още приживе да го представя в тази наша поредица, той беше не просто велик европеец, а най-добрият жив писател на нашето време. Само че вече не е жив и сега трябва да кажа..