Отношенията между почетния папа Бенедикт ХVІ и новия папа Франциск І са отлични. Това може да бъде помислено от начинът, по който бе избран новият римски понтифекс. Още през 2005 г., когато Рацингер спечели битката за власт между прогресисти и консерватори, самият Берголио, който имаше достатъчно гласове, прехвърли гласовете си на Рацингер. На този конклав се получива обратното – тези, които тогава са поддържали Рацингер, прехвърлят сега гласовете си на Берголио. Изтъкнати ватиканисти изтъкват, че изборът на кардинал Берголио може да бъде сравнен с избора на кардинал Войтила. Берголио е създаден като кардинал от Йоан Павел ІІ.
Това каза за предаването "Събота 150" по "Хоризонт" д-р Кирил Карталов – кореспондент на папския комитет за исторически науки. Според него изборът на папа Франциск І е отчасти и геополитически:
Латинска Америка е единственият континент, където католическата църква все още има огромно влияние и заради бедността, и заради многото проблеми, които касаят местното население. Това е заявка за един друг поглед върху католицизма и за това, че не може да се очаква Еврапа да бъде винаги в центъра на тези въпроси от чисто християнска гледна точка.
Според експерта, Франциск І е започнал реформата в църквата:
От чисто лична гледна точка изборът на папа Франциск І е най-благороден, защото неговите качества проличаха от първите часове след избора му за папа. Той започна своята реформа още в начина си, по който излезе пред площад „Свети Петър”. Той не си сложи червеното наметало, кръстът, който носи не е позлатен, а от желязо, смени червените обувки с удобни черни. Той поиска да си плати и сметката в общежитието на кардиналите, не се качи в лимузината на папата, а предпочете обикновена кола. Това са знаци, които определено са революционни.
Запитан дали Франциск І може да реши тежките проблеми в Католическата църква при липсата на канцеларски опит, Карталов каза:
Мисля, че всички човешки слабости не са въпрос на тежка администрация, която всъщност беше от основните причини Бенедикт ХVІ да се оттегли – многото тежест, която физически го изтощи. Мисля че проблемите, които тресат католическата църква, биха били разрешими на местно ниво, сред хората, което Франциск се опитва да покаже като начин на поведение. Това е бъдещето на католическата църква – да се децентрализира и да се освободи от тази тежка администрация. Това би могъл да направи само човек, който няма чак такъв опит, за да не йобръща такова внимание.
Карталов обясни и значението на факта, че Франциск І е първият папа - йезуит.
Йезуитският, сред всички ордени, е най-близък до идеята, че те трябва да приличат на Христос в своето поведение. Орденът се подчинява пряко на папата и по всякакъв начин се опитва да му бъде полезен. Мисля че няма белези, които да са притеснителни за здравето на новия папа. Той е изключително дейна фигура от гледна точка на това, което иска да направи. Надявам се да пътува повече.
