Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Тази седмица един нов оркестър ще открие своя музикален сезон. Случайно или не, в точно в навечерието на изборния денСофия Симфониксще представят една програма, която започва с българска творба с италиански привкус и заглавие (Владимир Джамбазов - Un viaggio in Italia) преминава през интересния и сравнително по-рядко изпълняван у нас концерт за виола на Уилям Уолтън и завършва с Рейнската симфония на Шуман. Това е първата крачка от начинанието (или по-скоро приключението) на Любка Биаджони, дама с интересна история, родена и израснала в Италия, завършила дирижиране в консерваторията в София, сега живее в Германия, но вече няколко години е неизменна част от музикалния афиш на София. Тя гостува в сутрешното ни "Радиокафе" - усмихната, ведра, чаровна и изпълнена с ентусиазъм. С нея разговаряме за предизвикателството да формираш оркестър, за това има ли "място под слънцето" и публика за още един състав в столицата, за прослушванията и интереса към тях, за името, в което "нямаше как да не присъства София", за стремежа за налагане на български творби (първоначално като бисове, а постепенно и като част от програмата), за досегашните концерти на нейния български оркестър през изминалите лета в Германия, за плюсовете и минусите на съботата като ден за концерти и разбира се, за Симоне Бракони, който ще бъде солист на концерта на 24 октомври в зала "България". Впечатляваща биография има той - учи първо в "Санта Чечилия" в Рим, после - във Фрайбург, специализира в Кремона с Бруно Джуранна и в Сиена при Юрий Башмет; лауреат е на престижния конкурс "Лайънъл Тертис" и още когато е на 22, Рикардо Мути го кани в Миланската Ла Скала. И една любопитна история, свързана с "откриването" на Ерос Рамацоти - тук е "замесен" бащата на Симоне Браконе.
За повече подробности - чуйте разговора с Любка Биаджони.
