„Бате Герги”, „Треперко паша”, „нечист косъм”, „московски ботуш”, „рубладжия”, „поклонник на нагайката” - с тези и подобни цветисти прозвища са наричали героите на деня и политическите си опоненти противоборстващите радетели за обединението на разкъсаната българска земя. Тогава, както и сега, силно идеологизираната реч, окарикатуряването и омаскаряването на политическия противник е типично за моментите на голяма политическа промяна. В същото време пак с участието на най-видните представители на българската интелигенция продължава оформянето на новобългарския книжовен език, просветната дело се разраства, изграждат се бъдещите строители на обединена България.
Пловдив е центърът на културния и политическия живот на Източна Румелия, там се установяват и недоволните от тогавашната политика на управлението на Княжество България обществени и културни дейци. Границата между двете Българии е формална и Съединението я заличава напълно. Още оттогава в пъстрия космополитен Пловдив съществува неповторима атмосфера, която по някакъв начин е жива и днес. Нейните пазители - филибелийските чешити, артисти и бохеми, се опитват да съхранят местния жаргон, красивите кътчета на града с техните старинни имена, сладостта на дългите и емоционални разговори.
За всичко това в празничното издание на предаването разговаряме с проф. Диана Иванова и доц. Иван Русков от Пловдивския университет, с журналиста Евгений Тодоров и художника Иван Шишков.
