Ръководителят в катедра „Политически науки” на Андския университет в Богота, Колумбия Фелипе Ботеро , разказа за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ как е възникнала групировката ФАРК и как е успявала да се издържа финансово в продължение на над 50 години:
Въоръжените революционни сили на Колумбия са движение, възникнало сред бедното селско население. Желанието на тези хора е да се борят за политическите и икономическите си права и за създаването на социална държава. Тъй като са бедни, те нямат средства за униформи, оръжията им са самоделни, нямат подготовка. Затова в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век за правителството те са по-скоро повод за раздразнение, отколкото за безпокойство. През 1964 г. е обявено официалното създаване на организацията. Постепенно тя набира силаи получава международна подкрепа и собствени механизми за финансиране. Първият им източник са заможните земевладелци, които са принудени да им плащат така наречения „данък”. Дрогата става вторият механизъм за издръжка.Постепенно бунтовниците си дават сметка, че наркотрафикът носи огромни печалби и самите те започват да отглеждат марихуана и кока и да ги продават на картелите, които изнасят дрогата в САЩ и Европа. Така финансирани, ФАРК се превръщат в добре обучени бойци, с оръжие, което си набавят на международните пазари.
Запитан защо на референдума от 2 октомври народът е отхвърлил постигнатото споразумение за мир с бунтовниците, ученият каза:
Сложно е да се каже. Доста са факторите, които доведоха до този резултат. Първо, в това е голяма ролята на опозицията, която проведе силна кампания срещу споразумението в този му вид. Тя е обезпокоена от две неща: че бунтовниците няма да отидат в затвора, въпреки множеството им престъпления срещу населението, и че лидерите на бунтовниците ще могат да влязат в политиката и да бъдат избирани за членове на конгреса. Също така голяма част от населението е изпълнено с ненавист към ФАРК, тъй като техни близки са били убити или отвлечени, или имуществото им е попаднало в ръцете на бойците. Трудно им е да простят
Не може да се каже обаче и, че всички хора, които не отидоха до урните, са против споразумението. Мисля, че част от тях не успяха да се ориентират в ситуацията, да разберат какво точно се случва и бяха объркани.
Референдумът трябваше да утвърди споразумението. Това обаче не стана. В момента текат преговори с опозицията, която, както казах, още преди референдума изрази несъгласие по две точки от споразумението - тя е „за” наказание за престъпленията и „срещу” участието на ФАРК в политиката. В момента и правителството, и ФАРК са готови да продължат преговорите. Надявам се да постигнат резултат и да видим едно модифицирано споразумение, което да удовлетворява опозицията и по-голямата част от обществото, за да може да се осъществи. В сегашния му вид споразумението не може да се реализира, тъй като народът каза „не”.
Президентът Сантос беше удостоен с тазгодишната Нобелова награда за мир заради усилията си да постигне споразумение. Призът обаче също е разделил колумбийците, изтъкна Ботеро:
Наградата е безспорно признание за усилията на президента Хуан Мануел Сантос да сложи край на един продължителен конфликт, за който платихме много висока цена. Аз мисля, че след резултата от референдума Нобеловата награда може да послужи в подкрепа на президента, да спомогне в преговорите с опозицията и ФАРК и за постигането на едно приемливо за всички мирно споразумение.
Надяваме се страните да се споразумеят в кратки срокове, в противен случай рискът е голям. Ако не се намери бързо решение, ситуацията може да се усложни и дори да се върнем доста назад в преговорния процес. Т.е. важно е решението да бъде постигнато в кратки срокове, в рамките не на месеци, а на седмици. Сега основното предизвикателство е страните да обсъдят ситуацията, да бъдат разгледани исканията на опозицията и да се постигне в кратки срокове споразумение, удовлетворяващо всички.
