Готвим по график, всеки ден, само обедно меню и то едно ядене с хляб, понякога има и десерт. Всичките продукти са помощи за църквата. Готвим за 20 възрастни хора и самотни, с много ниски пенсии. Тежкоболните, когато времето е много лошо, понякога отсъстват, но пък ние намираме човек, който да им го занесе.
Не можем да приемаме повече желаещи, въпреки че има много кандидати, допълва Николова:
Капацитетът е на църквата, битовите нужди тук не позволяват да има повече посетители. Правим добро на Господа, и за нас, и за тях. В тези времена не можем един без друг и все някой на някого трябва да помогне с нещо, кой с каквото може. Даже имаме колежки - самите те купуват продуктите и готвят с техни продукти, но не всички можем.
Правим едно добро на възрастните хора, споделя и Донка Богданова, също работеща в трапезарията:
Не ми тежи, напротив, много ни е приятно, че даваме от себе си за тези хора.
Веднъж месечно в социалната трапезария готвят и децата, които секретарят на Ловчанската митрополия отец Любомир Казашки обучава в православие.
И днес нуждаещи се възрастни хора от Ловеч получиха топъл обяд в социалната трапезария:
Доволна съм. Добре се справя персоналът. Нека така да продължават, да има такива кухни и на други места.
Храната е добра, вкусна е, винаги е топла. Дават хляб. Доволно има, даже хартисва.
Да са живи и здрави! Като сме с малки пенсии, какво да правим? 160 лева - сега тока ли, лекарствата ли, водата ли? На някои им се струва странно, но въпреки всичко преживяваме.