Вече пети ден от новините научаваме, че някъде все още има непроходими пътища, че другаде токът щял да дойде всеки момент, че на трето място децата още са в дървена ваканция, а не знам си къде болните хора били извън опасност. Тази тема се оказа не само на този ден, а и на доста преди него, и Господ знае на още колко занапред. Така че не е излишно пак да помислим над нея.
Стане ли дума за тези драматични преживелици, държавниците обикновено ни натякват, че за поддържането на пътищата, за тока, водата и снабдяването на хората се грижат частни фирми. Така е, но тия фирми не ги избираме ние, избират ги те. Как ги избират -тайна. Какво умеят - вижда се. Колко прибират - много.
Пристъпът на зимата ни връхлетя почти година, след като ни изнудиха да си купим нови, по-скъпи винетки за движение по пътищата. По тях обаче далеч не всякога можем да се движим. Лете дупки и козметични ремонти, зиме преспи, блокирани мръзнещи хора по полето и затворени проходи. Не знам как е в Алпите сега, знам само, че неведнъж през зимата са били преминавани от цели армии. Впрочем армия е преминавала и през Стара планина, само че тогава не е имало нито Агенция по пътищата, нито Министерство на регионалното развитие. Иначе и досега София можеше да е санджак в някой вилает на друга държава.
