Културната среда в първите години на прехода в България - началото на 90-те години, може да бъде обект на дискусия, тъй като има достатъчно свидетели на тази ситуация и няколко различни рамки. Те, обаче, са по-скоро кулоарни, прокрадват се като една подземна река в текстовете, но без да се тематизират в културни дебати. Това заяви пред Радио София поетът и литературен критик Йордан Ефтимов. Той коментира, че активни дебати трябва да се водят по най-новата ни история от 1990 година насам както в културата, така и в политиката и икономиката.
Избледняването на културната среда може да се разглежда не като липса на активност на участниците в нея, а по-скоро като надделяване на други гилдии, дори че съществува "битка на гилдиите". Надмощие взеха икономистите и юристите над "хуманитариите" в българската обществена среда, категоричен е Йордан Ефтимов. Същевременно той уточни, че властта в културната среда не се изчерпва само с Министерството на културата или Министерството на образованието. Форма на власт упражняват и основните културни институции като Асоциацията на книгоиздателите, книжарските вериги, както и редакторите на издания като "Литературен вестник".
Най-големият мит за 90-те години, който храним и до днес, е, че това е едно иронично време, "игрово" време за българската литература, за българската култура и може би за българското общество като цяло. Това е едно много неправилно поставяне на нещата, защото по този начин този период се превръща в "детството" на демокрацията. Ефтимов възприема този период като "по-симпатичен" заради съществувалите тогава авангарди в различните видове изкуства - по-явни и забележими и оценявани от обществото. По думите му една от слабостите в наши дни е, че говорим за недостатъчно финансиране в областта на културата, а не за това - къде да бъдат насочени дадени средства по най-добрия начин.
