Либрето: Алесандро Стриджо
Премиерата е на 24 февруари1607 за карнавала в палата на херцога на Мантуа
Действието се развива на две места – в Тракия (1, 2 и 5 действие) и в подземното царство на Хадес (3 и 4 действие).
Инструментална токата предшества явяването на Музиката, която приветства публиката и обявява, че чрез сладки звуци може да успокои всяко объркано сърце. След това представя главния герой Орфей, който „омагьосва дивите зверове с песента си“.
Първо действие
Музиката отново приканва публиката да запази мълчание, завесата се вдига и разкрива пасторална сцена. Орфей, Евридика, нимфи и пастири с песни и танци празнуват сватбата на двамата. Орфей и Евридика възпяват любовта си и се отправят към храма.
Второ действие
Празникът продължава. Орфей възпява щастието. В този миг идва пратеник и съобщава, че докато е събирала цветя Евридика е ухапана от змия. Отчаян след сполетялото го нещастие Орфей обявява, че ще слезе в подземното царство и ще помоли неговия владетел да позволи на Евридика да се върне към живота. В противен случай и той ще остане в плен на смъртта.
Трето действие
Надеждата съпровожда Орфей до портите на Хадес, като му припомня изписаните думи – „Вие, които влизате тук надежда всяка оставете“.
Орфей е пред лодката на Харон, който отказва да го превози през реката Стикс. Орфей се опитва да го умилостиви с песен, но напразно. Накрая с лира в ръка го приспива, открадва лодката му и навлиза в подземния свят. Хорът на духовете пее песен, в която разказва, че природата е беззащитна пред човека: „Той опитоми морето с крехка дървена лодка и пренебрегна гнева на ветровете“.
Четвърто действие
В подземния свят Прозерпина, затрогната от песните на Орфей, моли съпруга си бог Плутон да освободи Евридика. Плутон е съгласен, но условието е докато вървят нагоре Орфей да не поглежда назад. Един поглед ще бъде достатъчен, за да я загуби завинаги. Орфей и Евридика тръгват, но по пътя Орфей е обзет от съмнение дали тя го следва. Миг след като се оглежда за нея, образът на Евридика започва да избледнява, като му казва: „Загуби ме заради твърде голямата си любов“. Орфей се опитва да я задържи, но невидима сила го спира. Хорът на духовете възвестява, че Орфей, преодолял законите на Хадес, е погубен от собствената си страст и съмнение.
Пето действие
Отново сме в Тракия. Орфей страда възпявайки красотата на Евридика и знае, че никога вече стрелата на Купидон няма да прониже сърцето му. Тъжната му песен се повтаря от Ехото. Трогнат пред мъката на Орфей, бог Аполон слиза и го кани да се присъедини към него в небесата, където ще разпознае своята Евридика сред звездите. Орфей с радост приема и двамата се възнасят сред химна на пастирите, които възхваляват получената от Орфей благодат.
В оригиналното либрето на Стриджо от 1607 година финалната песен на Орфей е прекъсната не от бог Аполон, а от вакханки, които изливат гнева си върху Орфей и от отказа му да се влюби отново. Орфей напуска сцената и съдбата му остава неясна, но пък този финал е по-близък до оригиналния мит.
