Музика: Енгелберт Хумпердинк
Либрето: Аделхайд Ветте
Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893
Действащи лица:
• Петер, майстор на метли – баритон
• Гертруд, негова съпруга – мецосопран
• Хензел, техен син – мецосопран
• Гретел, тяхна дъщеря – сопран
• Вещицата – тенор или мецосопран
• Сънчо (вълшебник на сънищата) – сопран
• Фея на росата – сопран
Действието се развива в Германия в приказно време
Първо действие
В дома на бедния селянин Петер – баща на Хензел и Гретел. Децата са гладни, но са принудени да работят: Гретел кърпи чорапи, братчето ѝ прави метла. Въпреки бедността и глада, двете деца са весели. Момиченцето пее старинна немска песничка, а момченцето шеговито запява същата мелодия, но с думите „Колко съм гладен!“. Хензел иска майка му да се прибере по-скоро вкъщи, а Гретел му припомня думите на баща им, че когато дойде най-голямата нужда, Господ винаги помага. Хензел се оплаква, че не може да яде думи, но Гретел успява да го зарадва: една съседка е дала на майка им кана с мляко и тази вечер милата майчица ще им направи оризов пудинг. Възхитен, Хензел близва от каймака на върха на млякото. Гретел му припомня, че трябва да работят, но братчето не иска да работи, а да танцува. Сестричката му се съгласява и двамата се впускат във весел танц.
Идва майката и много се ядосва, когато разбира, че децата ѝ нищо не са свършили. Докато ги заплашва с пръчката, тя неволно удря каната с мляко, то се разлива по пода и не остава и капчица, за да направи вечеря. Майката изпраща Хензел и Гретел в гората Илзещайн и ги заплашва със сурово наказание, ако не се върнат с пълна кошница диви ягоди. Останала сама, бедната Гертруд оплаква съдбата си и моли Господ за помощ.
Отдалеч се чува гласът на бащата, който също пее колко е гладен. Петер нахлува в къщата доста пиян и грубо целува жена си. Тя го отблъсква и му се кара, че е пил, но той веднага я изненадва приятно като вади от торбата си истинско пиршество: бекон, масло, брашно, яйца, колбаси, боб, лук и дори кафе. Майсторът на метли обяснява, че в съседното село се подготвят за празник и всички са започнали да чистят домовете си, тъй че е настъпила голяма нужда от неговата продукция и той е успял да продаде всичките си метли на изгодна цена. Петер и Гертруд започват да празнуват, но изведнъж той се сепва и пита къде са децата им. Майката сменя темата и започва да разказва за счупената кана, но след като историята приключва, бащата отново пита за Хензел и Гретел. Гертруд неохотно му обяснява, че ги е изпратила в гората Илзещайн. Сериозно изплашен, Петер казва на жена си, че тази гора е много опасна, защото там живее злата Вещица на сладкишите, която примамва малки деца с торти и лакомства, а после ги набутва в омагьосаната си пещ. Там децата се превръщат в бисквитени човечета, които Вещицата изяжда. Бащата и майката се втурват към гората, за да търсят децата си.
Второ действие
В гората. Смрачава се. Гретел си пее, докато прави венец от цветя. Хензел търси ягоди. Когато момичето довършва венеца, братчето й вече е напълнило кошницата. Гретел се опитва да сложи венеца на главата на Хензел, но той отказва – момчетата не играят с такива неща. После братът слага венчето на главата на сестра си и ѝ казва, че прилича на Кралицата на гората. В отговор Гретел отбелязва, че ако е така, той трябва да ѝ поднесе и букет. Вместо цветя, Хензел ѝ предлага ягодите. Чува се кукувичка. Двамата започват да ядат плодовете и бързо изпразват кошницата, а накрая се сбиват за последните ягодки. По-силният Хензел успява да ги сграбчи и бързо ги пъхва в устата си. Гретел се кара с него и казва, че майка им много ще се разстрои. Тя се опитва да потърси още ягоди, но вече е твърде тъмно – нищо не се вижда. Хензел се опитва да намери пътя за връщане, но безуспешно. Гората става все по-тъмна и мрачна, а децата – все по-уплашени. Струва им се, че нещо приближава. Хензел вика: „Кой е там?“. Отговаря му ехо: „Той е там“. Гретел също вика, но й отговаря само ехото. Хензел се опитва да утеши сестра си, но в този момент едно дребно човече излиза от гората и тя изпищява.
Сънчо (вълшебник на сънищата), току-що излязъл от гората, казва на децата, че ги обича много и че сега ще ги приспи. Той поставя пясък в очите им и когато си тръгва, те вече едва се държат на краката си. Гретел напомня на Хензел да кажат вечерната си молитва. След това двамата заспиват направо на тревата насред гората.
Появяват се четиринадесет ангели, които танцуват в кръг около децата, за да бдят над съня им. Гората се изпълва със светлина.
Трето действие
В гората. Феята на росата идва, за да събуди децата. Тя ги пръска с роса и пее колко прекрасно е да се събудиш сутрин в красивата гора. Гретел първа става от сън и събужда брат си. Двамата си припомнят хубавия сън с ангелите, които са ги пазели.
Изведнъж децата виждат точно пред тях великолепна къщичка от сладкиши. Целият покрив е от торти, прозорците са от бонбони, стените са украсени с курабии. Отляво има голяма фурна, отдясно – клетка, а оградата на къщата е от бисквитени човечета. Децата не могат да устоят на изкушението и си отчупват по едно парченце от къщата.
Докато Хензел и Гретел похапват от бисквитките, се чува глас: „Хрупай, хрупай, малка мишчице! Кой от къщичката ми хрупа?“. Децата мислят, че това е вятърът и продължават да ядат. Хензел отчупва още едно парче от къщата и гласът отново повтаря репликата. Но братчето и сестричето отново не обръщат внимание и продължават да хрупат бисквитките. Тогава Вещицата излиза от къщата и хваща Хензел с едно въже. Той се опитва да се освободи, но тя казва, че името ѝ е Розина Вкусномуцунова и че най-много обича да храни деца със сладкиши. Хензел и Гретел подозират, че тази жена не е точно това, за което се представя, тъй че братът се изхлузва от въжето и двамата с Гретел хукват да бягат.
Вещицата вади вълшебна пръчица и извиква: „Спри!“. Хензел и Гретел замръзват на място. С помощта на пръчицата злата магьосница води Хензел към клетката. Момчето е съвсем сковано и не може да помръдне. Вещицата съветва Гретел да бъде разумна, за да не ѝ се случи същото, а после влиза в къщата, за да вземе стафиди и бадеми, с които да угоява Хензел. Братът прошепва на сестра си да се престори, че се подчинява на Вещицата. Злата старица се връща и размахва пръчицата си, изричайки заклинание, с което принуждава Гретел да танцува. После ѝ заповядва да влезе в къщата и да сервира масата. Хензел се преструва, че спи, а Вещицата, превъзбудена, описва как възнамерява да сготви и изяде сестра му.
След това злата магьосница събужда Хензел и му заповядва да ѝ покаже пръста си. Той обаче ѝ подава малко кокалче. Разочарована, че е толкова слаб, Вещицата казва на Гретел да донесе още стафиди и бадеми. Докато злата старица се опитва да нахрани Хензел, Гретел успява да извади вълшебната пръчица от джоба ѝ. Размахвайки пръчицата към брат си, момичето произнася заклинанието, което е чуло от Вещицата и Хензел открива, че отново може да се движи свободно.
Злата старица казва на Гретел да погледне във фурната дали сладкишът, който се пече, е вече готов. Момичето се преструва, че не разбира какво точно се иска от него. Вещицата започва да губи търпение, обяснявайки на детето как да влезе във фурната. Гретел признава, че винаги е била глупава като гъска и моли Вещицата да ѝ покаже какво да направи. Много ядосана, Вещицата отваря фурната и се навежда напред. В това време Хензел изскача от клетката и двамата с Гретел бутват Вещицата в горещата фурна. Затварят злата магьосница вътре и започват да танцуват. Фурната започва да пращи, избухват пламъци и накрая със силен грохот пещта експлодира.
Бисквитените човечета около Хензел и Гретел се превръщат в истински деца. Те обаче са заспали, не могат да се движат, но пеят, молейки да бъдат докоснати. Хензел се страхува, а Гретел се престрашава и удря едно от момчетата по бузата. То се събужда, въпреки че все още не може да се движи. Тогава Хензел и Гретел докосват всички деца, а след това братът размахва вълшебната пръчица, изричайки заклинанието на Вещицата, като освобождава всички от магията.
В далечината се чува гласът на бащата, който вика Хензел и Гретел. Ето че родителите стигат до вълшебната къщичка и прегръщат децата си. Бисквитените деца вадят от развалините на страшната фурна тялото на Вещицата, която се е превърнала в голяма бисквита. Бащата обяснява на децата това чудо като небесно наказание за зли дела и напомня, че когато нуждата е най-голяма, Господ винаги помага.
