Музика: Жюл Масне
Либрето: Луи Гале
Първо изпълнение: Опера Гарние, Париж, 16 март 1894
Действащи лица:
Таис, куртизанка - сопран
Атанаел, млад монах-отшелник - баритон
Нисиас, млад александрийски благородник - тенор
Палемон, възрастен монах, водач на отшелниците - бас
Кробил, прислужница на Нисиас - мецосопран
Миртал, прислужница на Нисиас - мецосопран
Албина, игуменка - мецосопран
Слуга на Нисиас - бас
Чародейка - сопран
Монаси - трима тенори и двама баси
Действието се развива в Египет през IV век от н.е.
Първо действие
Първа картина
В пустинята, близо до брега на Нил. Младият монах Атанаел се връща при своите другари – монасите-отшелници, след като е посетил родния си град Александрия. Той е отвратен от покварата, която цари в града. Според него там тържествува Сатаната, а за всичко е виновна прекрасната куртизанка Таис, която развращава младежите. Атанаел признава, че когато е бил по-млад, почти се е поддал на нейните изкушения, преди да се обърне към истинския Бог. Сега монахът много иска отново да отиде в Александрия и да спаси душата на Таис, като я изтръгне от ръцете на дявола, но игуменът Палемон му казва, че не бива да се намесва в светските дела. По-добре да помисли за собствената си душа. Преди да заспи, Атанаел се моли, но в съня му отново се явява Таис в много еротична сцена. Той приема това като знак от Бога, че трябва да отиде в града и да спаси душата на куртизанката. Въпреки увещанията на Палемон, Атанаел напуска манастира.
Втора картина
Александрия. Атанаел пристига в луксозния дом на стария си приятел Нисиас, който го посреща с отворени обятия. Нисиас разкрива, че в момента е любовник на Таис - откупил е компанията й за седмица и това е последният им ден заедно. Атанаел много го развеселява с информацията за мисията си. После младият аристократ му казва, че Таис има представление и скоро ще пристигне. Нисиас заповядва на две млади и красиви робини - Кробил и Миртал, да помогнат на Атанаел да се измие и преоблече за вечерята с Таис. Младите жени забелязват колко привлекателен е монахът, въпреки дрипите и грубото му поведение.
Атанаел се моли душата му да е въоръжена срещу изкушението. Идват гостите, сред които е прекрасната Таис, обожавана от всички - най-красивата жена в града.
За малко тя остава насаме с Нисиас и простодушно, но и малко сантиментално му припомня, че това е последната им среща - седмицата, която той е платил, вече свършва. Тъй като разговорът на Таис и Нисиас звуча доста цинично отстрани, Атанаел се смее. Куртизанката е поразена от облика му. Нисиас я уведомява, че монахът е дошъл, за да я направи християнка, а Атанаел веднага й казва какво проповядва: умъртвяване на плътта и покаяние. Тя отговаря: „Какво те прави толкова суров? Човекът е създаден за любов”. Всички гости се присъединяват към Таис и приканват Атанаел да се весели. Тъй като всъщност го подиграват, Атанаел избухва, заявявайки, че ще отиде в дома на Таис, за да й донесе спасение. Буквалната заплаха със спасение разгневява куртизанката и тя започва да сваля дрехите си, за да демонстрира любовта и красотата, покровителствани от богинята Венера, в целия им блясък. Шокиран, Атанаел избягва, а Таис триумфира с предизвикателството: „Ще посмееш ли да дойдеш при мен, ти, който не зачиташ Венера!”
Второ действие
Първа картина
В дома на Таис, след празничната вечеря у Нисиас. Останала сама, Таис се чувства уморена от безцелния живот на актриса и куртизанка. Тя моли огледалото си да я увери, че винаги ще бъде красива. Най-големият страх на девойката е, че ще изгуби своята привлекателност, затова тя моли единственото божество, на което е благодарна - богинята на любовта Венера, за вечна младост и красота. Тогава пристига Атанаел. Техният дует представя емоционалната им битка. Монахът е уверен и спокоен, но и горд и високомерен. Той предлага на Таис любов, непозната и нова за нея. „Малко си закъснял” - надсмива му се тя, „познавам всички форми на любовта”. Но когато той започва да говори за вечния живот на душата й, тя е поразена - думите му проникват дълбоко в съзнанието й и тя го моли да й разкаже повече за този нов вид любов. Изведнъж монахът усеща непреодолимо физическо привличане към куртизанката. В този момент двамата едновременно отправят молитви: той - към християнския Бог, за да устои на нейните изкушения; тя - към Венера в съблазнително заклинание. Неочаквано той хвърля разкошните дрехи, дадени му от Нисиас и казва на Таис, че е дошъл от пустинята, за да осъди нейния начин на живот. За монаха такъв живот е по-скоро смърт. Таис е уплашена - тя казва, че няма вина за това, че е красива и го моли за милост. Атанаел отново й предлага вечен живот и тя като че ли започва да се съгласява. Но точно тогава се чува страстната песен на Нисиас, който е дошъл за последната си любовна нощ с Таис. Куртизанката отпраща любовника си, но заповядва и на Атанаел да си върви - тя трябва да остане сама, за да обмисли всичко. Изпадайки в истеричен смях, девойката възкликва: „Ще си остана Таис – куртизанката!”. Но всъщност вече е готова за трансформация. Нейните размисли, след като е останала насаме със себе си, са отразени в знаменитата оркестрова „Медитация” - може би най-популярната страница от цялото творчество на Жюл Масне с великолепно цигулково соло.
Втора картина
Атанаел е прекарал цялата нощ на стълбите пред дома на Таис. Отдалеч се чуват отзвуци от веселия нощен празник в Александрия, който е към края си. А трансформацията на Таис е факт. Тя излиза от дома си, решена да тръгне с Атанаел и да води отшелнически живот в отдалечен манастир. Той й заповядва да изгори къщата и всичко в нея - това богатство е натрупано чрез грехове. Таис е съгласна, но го моли да й остави само една вещ - малка статуетка на Ерос, бога на любовта. Според нея Ерос не е виновен за това, че тя е тръгнала по грешен път - вината е нейна, че не е разбрала посланието на Ерос за това какво е любовта. Но когато Атанаел разбира, че статуетката е подарък от Нисиас, той я хвърля на земята и я счупва. Таис му се подчинява и е готова да го следва. Идват Нисиас и неговите приятели, които все още са във вихъра на веселието. Младият аристократ е спечелил много пари на комар и е дошъл в дома на Таис, за да отпразнува късмета си. Когато виждат любимата си актриса и куртизанка, преоблечена в скромна вълнена туника, всички изпадат в ярост: как така някакъв монах ще отведе в пустинята тяхната царица на любовта и красотата? Пияната тълпа напада Атанаел, но благородният Нисиас отвлича вниманието на гневните александрийци като започва да хвърля монети сред тях. Таис и Атанаел успяват да избягат. Преди това те са запалили къщата - домът на куртизанката е обхванат от пламъци.
Трето действие
Първа картина
Таис и Атанаел вървят през пустинята към женския манастир. Монахът е принудил девойката да върви през пясъците без вода и храна, за да изкупи греховете си. Бедната Таис е напълно изтощена и измъчена. Отначало Атанаел е суров с нея - животът на светица изисква умъртвяване на плътта. Но после той забелязва колко са изранени краката й и сърцето му се изпълва със съчувствие. Двамата стигат до един оазис и спират, за да си починат. Атанаел отива да потърси вода и храна за Таис, а тя отправя благодарствена молитва към християнския Бог. Идва монахът с вода и плодове на девойката. Следва прекрасен дует, изпълнен с нежност един към друг. В този момент двамата за първи и последен път са в пълна емоционална хармония. Чувствата им се срещат само за миг, преди пътищата им отново да поемат в различни посоки: Таис отива към духовното извисяване, докато Атанаел се отдава на плътската си любов към нея. След малко монахините от близкия манастир идват при тях и Атанаел поверява Таис на игуменката. Девойката нежно се прощава със своя духовен водач: „Сбогом, отче, ще се срещнем в небесния град... ”. Нито веднъж, през цялото време откакто са се запознали, тя не е произнесла името на Атанаел. Той проследява с поглед отдалечаващите се монахини и изведнъж ясно осъзнава, че е безнадеждно влюбен в най-прекрасната жена на света - Таис, и че повече никога няма да я види.
Втора картина
Вечер в мъжкия манастир край Александрия. Времето е бурно. Игуменът Палемон отбелязва, че Атанаел се е върнал от пътешествието с Таис преди 20 дни и оттогава не е хапвал нищо и не е пийвал и глътка вода. Атанаел признава на духовния си водач, че страстно желае Таис - физически. Палемон горчиво съжалява, че изобщо му е позволил да излезе от манастира и да ходи в Александрия. Изтощен и измъчен, Атанаел заспива, но в съня му го посещават тревожни видения. Най-напред му се явява Таис в най-еротичен и съблазнителен вид - точно както при първата им среща. Но след малко видението избухва в странен смях, гласът на Таис става все по-висок и пронизителен... А след това тя изчезва, но Атанаел чува други гласове, които му съобщават, че Таис умира. Той скача от леглото и се втурва навън в бурята, за да отиде в женския манастир.
Трета картина
В манастира монахините се молят, тъй като Таис умира. Три месеца тя е умъртвявала плътта си, за да спаси душата си - точно както я е съветвал Атанаел. Сега новите й приятелки, начело с игуменката я оплакват като най-свята от всички тях светица. Измъчен, Атанаел успява да стигне до манастира за последна среща с любимата, но двамата отново принадлежат към различни светове. Таис вече е умиротворена и очаква срещата с небесния Рай. Тя с благодарност си спомня за пътя с Атанаел и за това как неговите думи са спасили душата й. А той отчаяно се опитва да я убеди, че има една-единствена любов и това е земната любов между две човешки същества. „Върни се в света на насладата, бъди моя!” - моли монахът. Но душата на Таис вече е поела пътя към небето, тя не го чува. Изпаднала в религиозен екстаз, бившата куртизанка вижда небето с ангелите и самия Бог да се отваря пред нея. Атанаел остава сам, напълно съкрушен и отправя към небето агонизиращ вик - молба за милост.
