Ансамбъл „Силуети“ и Венцеслав Николов представят своята песенна програма на 26 май.
Какво е юбилеят за един музикант? – „Един обикновен концертен сезон от многото сезони. Както за всеки концерт, така и за тези свързани с някаква годишнина се готвя по същия начин“. Защо е посветен на песента този концерт? – „Много обичам вокалната музика и страдам от това, че аз самият не мога много хубаво да пея, но винаги съм се учил от песента, от вокалното изкуство. Още преди години, когато с Ружка Чаракчиева правихме „Зимен път“ от Шуберт – нещо много рисковано и го свирихме в Германия, аз предупредих за риска и там погледнаха със съмнение. След това споделиха с мен, че след като са го слушали с нас, вече трудно го слушат в оригиналната версия... Аз исках да изтегля от текста гениалните мелодии на Шуберт, тази невероятно дълбока музика, да остане само музиката. Тези песни, които сега ще свирим те са барокови и предкласични песни, които Румен Бальозов направи за нас, като направи връзки между тях. Получи се нещо като сюита. Те звучат по друг начин, те имат нов живот“.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Венцеслав Николов смята, че музиката при него е програмирана генетично. Баща му е бил музикант. Прави ли си равносметка? – „Напоследък често си спомням за едно усещане, което имах, когато сядах пред пианото като малко дете и се опитвах да налучквам тоновете и да си композирам моя музика. Беше невероятно усещане, което впоследствие загубих, поради това, че свирех чужда музика. Когато веднъж се опитах да се върна към това се оказа, че трябва да изоставя целия багаж, който имам аз, а той е много голям, за да се върна към това първично състояние на възторг от звуците“. Попаднах на едни „Концерти у дома“? – „Първият концерт беше излъчен по интернет. Повече от 25 години правя концерти у дома с поканени гости. Всички казват, че по съвсем друг начин се слуша музиката в тази домашна атмосфера. Да не забравяме, че думата камерна музика идва точно от стайното музициране. Аз с учудване забелязах в Интернет, че доста големи музиканти от рода на Ростропович, Фурние имат записи, на които свирят в домашна обстановка на приятели... Може би това е връщане в миналото, когато компактни групи от интелигентни хора са живели някъде, а може би е поглед към бъдещето. Струва ми се, че тези големи маси, за които си мечтаехме, че ще им свирим на стадионите няма да дойдат до културата, до музиката. Те ще си останат на стадионите. Музиката и културата отново ще минат в манастирите, в затворените пространства, където всъщност и писмеността е оцеляла в тези хиляда години след разпада на римската империя... И понеже настава подобно време, струва ми се че е много важно отсега да си създадем тези възможности да прекарваме културно времето си и с приятели“. Как ще продължи? – „Мечтаех за някакви концерти и тези концерти така и си останаха неизпълнени... Често гледам библиотеката си... там има много неща и от време на време с интерес се вглеждам в нещо. Освен това обичам да напомням на композиторите, че е хубаво да се подържа връзката композитор - изпълнител и обичам да им поръчвам произведения. Всяка година ми носи няколко такива подаръка... Все по-малко ми се иска да си програмирам пътя. Аз стоя отворен и буден и чакам какво ще дойде и никога не отказвам. Ако някога чуете, че съм отказал концерт – не е вярно“.
Прави ли си равносметка? – „Напоследък често си спомням за едно усещане, което имах, когато сядах пред пианото като малко дете и се опитвах да налучквам тоновете и да си композирам моя музика. Беше невероятно усещане, което впоследствие загубих, поради това, че свирех чужда музика. Когато веднъж се опитах да се върна към това се оказа, че трябва да изоставя целия багаж, който имам аз, а той е много голям, за да се върна към това първично състояние на възторг от звуците“.
