Германки пред "Алианц Арена", подкрепящи инициативата.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Мишел Платини може и да си е мислил преди 9 години, че разпиляването на европейския шампионат в няколко държави ще сближи максимално феновете и повече от тях ще почувстват неговата магия. Но на практика един от ефектите е, че футболът попи различните политически настроения в страните от Стария континент. Съответно различията породиха проблеми. На Запад те бяха свързани съc защитата на правата на малцинствата. На Изток проби популизмът.
Във фокус се превърнаха страстите около мача между Унгария и Германия в Мюнхен. Поводът дори не беше чисто политически. А свързан с инициативи, които защитават човешки права и свобода на поведението, като правото на сексуална ориентация, или движението Black Lives Matter. Появи се поредното разделение между отделните страни, породено от различния колективен манталитет. Достатъчно беше да бъдат засегнати национални специфики. Като в случая с Унгария, заради която УЕФА забрани оцветяването на "Алианц Арена" в цветовете на дъгата с мотива, че противоречи на закон в страната.
В крайна сметка, всеки защити своята позиция. Германският министър на външните работи Хайко Маас порица забраната на УЕФА. Кметът на Мюнхен Дитер Райтер позволи инициативата да се прояви извън стадиона. Мануел Нойер я подкрепи на терена с разноцветна капитанска лента. Унгарският премиер Виктор Орбан - този някогашен антикомунист и оксфордски възпитаник, демонстративно не присъства на мача, но пък унгарският отбор отпадна и повече няма да създава проблеми.
Подобни са различията към подвиването на коляно, в знак на съпричастност към живота на тъмнокожите. В Европа този проблем не е като в САЩ, а и УЕФА не може да задължи никого да я подкрепя. (Нищо, че от Нион изразяват нулева толерантност към расизма, която и ние в България усетихме след мача с Англия преди две години.) Така например, хърватите нямат никакво намерение да коленичат. Да не говорим за унгарците, които освиркаха ирландците в подобна ситуация в контрола преди първенството. Шотландците уточниха, че подобно поведение не води до значителна промяна на ситуацията.
На Изток културните шокове, породени от футбола, бяха други. В Русия, където спортът е жизнено важен за подхранване на националната гордост, изживяха болезнено слабата игра на Сборная. И какво, какво… Възобновиха старите спорове за лимита върху броя на чуждестранните футболисти. Накърнената чест проби и в политическите дебати. Лидерът на партията Руски комунисти Сергей Малинкович призова селекционерът Станислав Черчесов да бъде извикан в Кремъл и да му бъдат отнети държавните отличия. Плюс покаяние и наказание, естествено. Дразнещ за руснаците беше и фактът, че украинският тим имаше късмета да продължи напред и то с актив от 3 точки, колкото имат и те. Трудно е да се очаква, че в Русия ще подкрепят съседите си в предстоящия осминафинал с Швеция.
В резултат се оказа, че разширената география на Евро 2020 няма как да сближи максимално феновете. Глобалистката идея на Платини не се превърна в общ футболен празник, който да бъде изживян еднакво от всички. Нищо, че европейското първенство се провежда в 11 различни държави и футболният туризъм бележи следпандемичен бум.
Европа, за добро или лошо, продължава да е шарен континент.
, за да научите най-важното от деня!
