Преди дни в България се прибра Стефан Иванов - единственият наш сънародник, който взе участие в първата в света експедиция с гребна лодка от Антарктида през Южния Океан. Тя завърши успешно на 17 януари 2023 г., и донесе шест рекорда на Гинес.
Членовете и организаторите на пътуването имат специална мисия, свързана с опазването на Южния океан.
Експедицията се проведе под флага на реномирания “Изследователски Клуб” (“The Explorers Club”), основан през 1904 г., и под чиито флагове са се провели първите пътувания с научноизследователска цел до Южния и Северния Полюс, Еверест, Луната и други.
Българска IT компания, която е един от световните лидери в хостинг индустрията, подкрепи начинанието като основен спонсор.
Лидер на експедицията беше исландецът Фиан Пол – той е изследователят с най-много Гинес рекорди в света, след настоящата експедиция броят им надвишава 40. Фиан споделя: “Това беше най-трудната експедиция, която съм организирал, логистично и като метеорологични условия. Все още имам болки в ръцете си”. България имаше свой представител в експедицията – Стефан Иванов, банкер и приключенец, който през 2020 г., заедно със своя син Максим прекосява Атлантика с гребна лодка. Стефан споделя за своя нов опит в арктическата експедиция:
“Тази гребна експедиция в Южния ледовит океан ме изведе най-далеч от зоната ми на комфорт, но пък ми донесе безкрайно удовлетворение. Борихме се с поривисти ветрове, огромни вълни, пронизващ студ и влага. За сметка на това обаче бяхме като в ледена приказка - заобиколени от айсберги и от време на време посещавани от китове, пингвини, тюлени и албатроси. Осъзнахме за пореден път колко наложително е всички да се включим в опазването на екологичния баланс на планетата.”
Останалите членове на експедицията бяха Джейми Дъглас-Хамилтън от Обединеното кралство, Лиза Фартхофер от Австрия, Майк Матсън и Брайън Краускпф от САЩ – все опитни океански и/или състезателни гребци и мореплаватели.
Една от основните цели на експедицията е да подпомогне за обявяването на нови защитени зони от над 4,000,000 км2 в Южния океан. Имайки предвид, че над 90% от големите риби в океаните са вече унищожени, организаторите призовават всеки, който желае да даде своя глас в специалната петиция: www.change.org/SouthernOcean.
Със Стефан Иванов разговаря Валери Великов.
Всъщност, за мен това беше втората океанска гребна експедиция, в която се включвам, така че в известен смисъл мислех, че знам какво да очаквам, но се оказа, че в Южния океан нещата изглеждат по-различно, отколкото в Атлантическия. Регионът, в който плавахме, който се намира между нос Хорн и Антарктическия полуостров, в близост до Протока на Дрейк, всъщност една от най-предизвикателните зони за корабоплаване дори и за големите кораби. Там ветровете се събират като във фуния и се завихрят. Поривите са много силни. На ден по няколко пъти се променят атмосферните условия. Беше предизвикателно в нашата 9- метрова океанска гребна лодка и 6 души на борда да навигираме в тези условия.
Как успявахте да гребете. Редувахте ли се? Наистина е сериозно предизвикателство.
Редувахме се на смени - по трима гребци на всеки час и половина. Лодката е непрекъснато е в ход и гребците се опитват да държат определен курс, за да не оставят лодката да бъде завъртяна така, че вълните да я преобърнат.
Колко дълго продължи тази експедиция?
В Южния ледовит океан бяхме около месец. Голямата част от този период бяхме на ветроходна яхта, с която пресичахме Протока на Дрейк. На самата гребна лодка от Кинг Джордж до остров Лори бяхме малко по-малко от 6 денонощия.
Знаем, че сте подобрили шест рекорда, какви са те?
Може би по-интересни са тези, свързани с първия опит, първата експедиция в определен регион - това беше първата гребна експедиция от Антарктида, в Шотландско море - най-южната стартова точка на океанска гребна експедиция, най-бързата полярна гребна експедиция. Ние успяхме най-бързо да се придвижим като средна скорост - дадохме всичко от себе си и успяхме да се доберем на собствен ход - на борда имахме здравословни проблеми - решихме да се отправим остров Лори.
Кои бяха най-големите предизвикателства? Няма как да избягаме от този въпрос - какво е чувството да си в бурно море и затворен в една лодка?
Едното предизвикателство е денонощен режим на гребане. Тялото ти ти казва, че си стигнал накрая на силите си, след две, три, четири смени. Може би след първия ден на втория чувстваш, че няма как да продължиш, но се оказва, че лимитът на силите, лимитът на нашата човешка природа е много по-далеч, отколкото ни казват първите сигнали на мозъка. Ако продължиш така, дисциплинирано преодоляваш това усещане на лимит и влизаш в едно състояние на поток. И можеш да се движиш, както беше първата ни експедиция, 105 дни.
Още като се прибрахте, казахте, че имате още болки в ръцете. Отшумяха ли вече?
Тези болки са свързани с другото предизвикателство - комбинацията между студа и влагата. Нямаше как да се отопляваме на гребната лодка. Температурата, която не беше твърде ниска, около 0 градуса, в съчетание на вятъра, се усещаше около -5 градуса - това е температурата ни в домашния хладилник. Това не е толкова ниска температура, но когато се добави и влагата, тогава тялото изпада в истински дискомфорт - защото всичко е влажно. Не само, че те заливат вълни и се изпотяваш. Кондензът, влагата в каютата, е близо 100 %, тъй като се намираш на не повече от две педи от морската повърхност. След втория ден всичко е като едно малко блато в каютата. Трима от моите съотборници получиха измръзвания до такава степен, че получиха черни петна по краката си, но навреме стигнахме до остров Лори.
Защо човек си причинява нещо подобно?
За мен лично такава експедиция е свързана с този коктейл между насладата от природните гледки, които виждаш, срещата с китове, косатки, тюлени и пингвини, с безкрайно красивата природа и това удовлетворение, което изпитваш, ако постигнеш целта си и стигнеш до другия бряг. Не се сещам за по-добро място, на което мога да се намирам в моя живот!
