Защо искате да има ускорител на частици и на Луната?
Защото можем да си позволим да поискаме да има. Това е отговорът. Идеята за изграждане е просто концепция. И всъщност това беше просто забавен проект през уикендите, който написах с мой колега. Просто си помислихме - как би изглеждало следващото и по-следващото поколение от експерименти в голям ускорител на частици. И следващо поколение? Защото колкото повече, колкото по-големи ускорители изграждаме, толкова по-висока енергия можем да получим, когато сблъскваме частици заедно. И това отваря напълно неизследвана територия.
И като учени може да свършите повече работа.
Да, можем да направим повече изследвания. Ще разберем какво е наистина. Това е вид, можете да мислите за него като за телескоп, нали? За този настоящ телескоп на "Джеймс Уеб", изпращайки тези невероятни изображения обратно. Този телескоп трябваше да съществува, просто защото човечеството никога не е гледало в диапазона на дължината на вълната, в който може да гледа "Джеймс Уеб". Това е. Никога не е имало машина, която да може да гледа Вселената по този начин. И като си построим по-големи ускорители на частици, с по-висока енергия, ние всъщност гледаме за Вселената на места, които никога не сме разглеждали преди. Така че е много подобно. Това засега е идея на хартия. Начинът, по който мотивирате такава идея, е като кажете - "В буквалния смисъл ще ви се наложи да изкопаете тунел с обиколка 11 300 километра под повърхността на Луната". Следователно, минните компании биха могли също да използват тази скала и тези ресурси. Има много желязо на Луната, има редкоземни елементи. Можете да ги използвате за индустрията, така че всички печелят.
Ама нали призовахте Луната да не се пипа за комерсиални цели!
Съгласен съм с Вас. Когато казвам частни компании, просто за да стане ясно, така се казва - "Хора, които искат да направят публично-частни партньорства". За мен комерсиалната експлоатация на Луната също е недопустима. Бих предпочел да защитавам Луната завинаги. Вероятно обаче няма да работи по този начин, само поради начина, по който, знаете, нещата стоят на практика. И ако това е начинът, тогава ще съм щастлив да си сътруднича с частни компании.
Какво се случва сега с проучванията в ЦЕРН? Научихте се да правите малки черни дупки там?
Не, не правим малки черни дупки с големия ускорител на частици. Към този момент сме използвали едва около 5% от данните, които в крайна сметка ще вземем. Тази машина ще сблъсква частици 40 милиона пъти в секунда през следващите 20 години. Причината, поради която го правим, е, че търсим неща, които Вселената би могла да има и които са изключително рядко срещани. Когато сблъскате два протона, квантовата механика поема нещата след удара. Имате възможност да наблюдавате квантови състояния или частици - Хигс бозон или малки миниатюрни черни дупки. Тези неща, които може би са съществували само в момента до Големия взрив. И ние вероятно можем да ги открием само като правим подобни неща. В момента сме събрали само 5% от данните, които в момента Ускорителят ще създаде. И има доста повече изследвания, които трябва да се направят. И има много място за миниатюрни черни дупки, които може би да се покажат.
И вероятно за повече учени да прочетат данните?
О, винаги се нуждаем от нови учени, които да ни помогнат да анализираме данните. Защото данните, които събираме, са частици от този огромен, многостранен набор от данни. И не е като да сблъскаме два протона и после да спрем машината и да чакаме нещо да се случи. Не, правим това 40 милиона пъти в секунда в продължение на години, защото това, което търсим, е много, много рядко. И всъщност има хиляди различни подгрупи от данни, които можете да изолирате. И тогава можете да анализирате това подмножество. Моята работа не е да откривам частици. Моята работа всъщност е да гледам данните и в тях да открия места, където би могло да се крие ново откритие. Така че аз съм по скоро картограф, отколкото нещо друго. Имаме правилният терен. Имаме "земята", която е нашите данни. И в момента извършваме проучването. Докато изследваме, правим картата. Досега не сме открили никакви черните дупки, но никога не се знае.
Което значи, че нямате идея какво има от другата страна на черните дупки?
Вярно е. Никой всъщност не знае какво има вътре в черна дупка или какво има от другата страна на черна дупка. Има много идеи, но никой не знае.
Питам Ви, защото използвахте това като метафора за обществото. Никой не знае какво има от другата страна. И за възможностите, които трябва да използваме, когато сме във времена на криза.
Винаги е било така. В едно стохастично общество, с много движещи се части… И в трудна ситуация през цялата история никога не знаете коя посока ще поеме. Може да тръгне по лош път. Може да тръгне по добър. Надеждата ми е, че което се надявам да е точно сега, ще се възползваме от този момент, за да направим равносметка и наистина да започнем да поставяме под съмнение нашите основни, основите на обществото и да се надяваме да изградим един по-добър свят. Реалността понякога усукана, привидно до неузнаваемост, както би била при преминаването през черна дупка. От войната, от зле управлявана пандемия. Това е добра почва да се подадем на псевдонаука и дезинформация. Но точно сегашната ни ситуация на предизвикателства и е тази златна възможност да изградим по-добър свят и да мислим по радикално нови начини за това. Когато пътувате до черна дупка и я изучавате отблизо, по принцип можете да изучавате самата тъкан и структурата на пространството и времето, за да научите какво създава тези усукани дупки. И точно сега можем да изучаваме структурата на обществото, за да научим какво създава такива обществени дупки. Как се появиха социалните структури, които изградихме около нас? Водят до такива черни дупки в обществото. Но трябва да помислим дълбоко. Трябва да се ровим дълбоко. Много дълбоко. Не можем да мислим повърхностно. А търсенето на отговорите изискват радикална смелост.
Има ли я критичната маса за това, доктор Бийчъм?
Не знам отговора на това. Мисля, че едно от нещата, които пандемията, например, наистина изясни на много хора, е, че не могат да разчитат на стандартните неща, на които си мислеха, че винаги ще могат да разчитат, нали. И знаете ли, също и тази ужасна инвазия в Украйна от този луд. Много хората, за които си мислехме, че някои неща са такива, каквито са, те са просто такива, защото просто се случиха така. Те са крехки. И всъщност много от това са структури, които имаме около нас в обществото, да си го кажем честно, те са изградени по този начин - да облагодетелстват няколко конкретни заинтересовани страни, притежатели на власт, хора, които са много богати. Имам предвид, че те имат като класата на олигарсите и те не искат да се откажат от своята власт и ще направят всичко възможно, за да я запазят.
Трябва ли да чакаме да решим проблемите си тук на Земята, за да решим проблемите на Космоса?
Да, мисля, че вероятно е най-добре да разрешим настоящите си проблеми, преди ние да хукнем към Космоса. Но мисля, че двете неща могат да вървят паралелно. Честно казано, мисля, че големи проекти, като големите, вдъхновяващите… Помислете за Съединените щати през 60-те години. Това беше огромно вдъхновяващо нещо да си поставиш за цел действително да изпратиш човек на Луната. Това беше невероятно. Това вдъхнови толкова много проекти и вдъхнови толкова много хора да направят света по-добро място. Не мисля, че на някой учен му пука от комерсиалното изследване на космоса. Ако зависеше от нас, нямаше да има комерсиално проучване. Щяхме да вземем парите на богатите. Бихме намалили военните бюджети и щяхме да използваме по-добре тези пари, за да изследваме Вселената. Само защото сме любопитни. Ние не се интересуваме от печалбата. Знам, че това не се случва. Ако имате идеи как да го направим, отворен съм за съвети. Но знаете ли, мисленето "на едро", дори и да ги дискутираме, тези неща сами по себе си са интересни. Ходенето на Марс не е идея на Илон Мъск. Той е добър в маркетинга и ПР-а. Той е клоун. Тя е доста отпреди него. Ходенето до астероидите връщането на Луната. Трябва да спрем да мислим, че единствената причина, поради която човечеството трябва да прави нещата, е защото зад тях трябва да стои печалба или продукт. Това е най-лошата причина да направите нещо. А и последната причина да направите нещо.
Но не е ли печалбата това, което мотивира?
Не. Учените го правим заради любопитството. За мен това е, което движи. И целта на казаното от мен беше да вдъхновя хората да подлагат на съмнение основите. Да търсят под тях. Знаете ли, ние дори когато кажем, че навлизаме дълбоко и говорим за новаторската идея, пак само като че ли драскаме повърхността. Това повърхностно е добре до някъде, защото това води до някои добри продукти за хората и някои малки дребни неща, иновации. Но в същността си тези иновации не са толкова страхотни. Сега всеки има смартфон. Ама това не е кой знае какво. Това е просто един малък компютър. И преди сме имали компютри. Е, да по-компактен е. Ама дали това е иновация? Не. Просто е малък. Да, вярно, че няма как тази машина да работи без квантовата механика. Няма и как да гледате видеа на котки, без са я има световната мрежа. Защото от ЦЕРН идва идеята за интернета. Харесва ми да мисля за типа изследвания, които правим в ЦЕРН. И физиката на елементарните частици като цяло е нещо като отворена човешка научноизследователска и развойна дейност. Знаете, че не го правим, защото ще ни хареса, само защото може да се пренесе в частния сектор. Това е неизбежно и винаги се случва. Така че, ако ви е грижа за такова нещо, това винаги се случва. На мен това мислене не ми допада. Но ако някой зададе въпроса: "Какво печели човечеството? Какво получава обществото от изследванията в ЦЕРН?". Първо, това е грешният подход. Второ, изчисленията показват, че за всяко едно евро, вложено в това съоръжение, генерира 3 евро с трансфера на знания.
Нещото, което е важно, е защо сме допуснали този тип общество, този тип структура, този тип социални, политически и икономически системи, които са довели до изключително богатство, неравенството в богатството, което имаме сега. Този дисбаланс причинява огромни проблеми. Сякаш никога не е трябвало да бъдем такива. Като, знаете ли, ако извънземен вид дойде при нас и те видят какво сме направили, те биха сметнали за лудост, че сме позволили на шепа човешки същества да държат повече богатство от останалите милиарди хора. Затова е лудост да сме в това положение. И ми се струва, че един сериозен диалог трябва да е за начина на облагане с данъци. Например, ако действително сте обложили класата на милиардерите с данък, който е като…чакайте да дам пример…. Ако имате 1 милиард евро и облагате това с 99%, все още се чувствате напълно комфортно. На практика ще имате много пари. Особено за научноизследователска и развойна дейност. Проблемът е, че много и много централни правителства продължение на много десетилетия са били увлечени от тази идея, че частният сектор може да прави нещата по-добре от публичния сектор, което е просто измама. Това са глупости. Ние сме учени, не съществуваме в частния сектор, нали?
Финансирането на ЦЕРН идва от публични средства. Целта ни е науката, а не печалбите. Ако някой ми каже някога: "О, добре, знаете ли, парите на един милиардер биха били много за изграждане на ускорител на частици. Нима си струва парите?", аз ще направя това сравнение. Дали си давате сметка, че цената за построяването, оперирането сега и за следващите 20 години на ускорителя, всичко това струва само няколко процента от военния бюджет на САЩ. Затова казвам, че обществото има някакви наистина налудничави приоритети. И трябва да знаем защо се е стигало дотук. Примерът с бюджета на САЩ е само илюстративен и доста краен, но показва, че има неща, които са свещени. И никой дори не би му хрумнало да го ореже. Защото който го направи, ще се убие политически. Но трябва да променим тези представите.
Говорите така, сякаш сте от "Стар Трек", доктор Бийчъм? Там бяха описали общество от изследователи. А човечеството има време да инвестира в себе си, в знанията си.
Помислете го така. Когато оборвах тази идея, че има почти библейско възприятие, че частният сектор може да прави иновации по-добре от публичния сектор - добре, този разказ ни е даден специално от хора, които искат да мислим по този начин, защото искат да контролират печалбите, които имат от настоящите си индустрии. Една от най-големите бариери, които всяка компания има пред иновациите, е тяхната печалба. Да, точно техните печалби. Те са като водата – не пресъхват. Ако имате конкретен поток, от който не искате да се откажете, няма мотивация да правите иновации. И тогава и големите корпорации, и малките, които са пристрастени към този малък дял, който имат, те са по-мотивирани да потискат иновациите. Това се случва постоянно в биотехнологиите, това се случва във фармацевтиката, това се случва в компютрите. Ако някой измисли наистина страхотна иновация, компаниите харесват това, казват, че то е страхотно, ние ще го купим и ще го потиснем. И така, знаете ли, има неща, за които не знаем, които човечеството е загубило, защото частният сектор не е за иновациите, частният сектор е пристрастен към печалбите.
Лично моята работа не води до трансфера на технологиите. И затова не съм бил свидетел на подобно нещо. Да, важно е за нас да няма такива работи. Но не е определящо. Ние правим наука. Всички лаборатории имат офис за трансфер на знания и винаги търсят нови идеи, които да съвпадат с тези на предприемачите, може би да се превърнат в компании. Това винаги се изследва, но по отношение на потискането на нещата при физиката на елементарните частици не се е случвало. Може би защото иновациите, които се случват във физиката на елементарните частици, са толкова ценени за други области. Например, ако някога сте познавали някой, който е имал рак, лекуван или открит чрез онези големи скенери в болниците, компютърната томография, това е просто страничната полза от направеното от моите предшественици - учени, които просто са се занимавали с изучаването им. Никой не е казвал - "А ще използвам протони, за да гледам вътрешността на тялото". Някой просто е казал "О, можем да използваме това тук". Това е невероятно полезно. Така е било и за интернета… Физиката, за щастие, не е наука, която да има такова потискане на иновациите.
Нещо за край искате ли да споделите, доктор Бийчъм?
Аз Ви благодаря, че ме посрещнахте във вашата чудесна страна. Тук съм за първи път. Нямам търпение да се върна. И също така бих им припомнил, че определено трябва да бъдат активни в обществото, защото това, което чух от встъпителната реч е, че има много нисък процент на избирателите. Не е нужно да навлизаме в подробности тук, но аз съм много съпричастен към идеята, че хората са скептични към своите институции, скептични към правителствата. Но помислете за това по този начин - всъщност не можете да промените начина, по който се случва управлението, освен ако не участвате. Така че аз не се опитвам да призовавам "Отивайте да гласувате!", но помислете как можете вместо това да участвате в изграждането на по-добро общество, не само на местно ниво, но и в световен мащаб. Започнете локално. Започнете регионално. Направете равносметка, инвестирайте дял в държавата ви България като един световен играч. И това ще помогне за подобряване на света.
