В епизод 487 "Трамвай по желание" представя на своята публика световноизвестната хърватска поетеса, драматург, преводач и сатирик Весна Парун. Портретът на знаменитата творческа персона в студиото на БНР сглобяват Ксения Банович, Денис Дерк, Катя Зографова и Кин Стоянов.
В края на 2022 г. българската културна общественост отбеляза 100-годишнината от рождението на бляскавата, мистериозна, страстна и безкрайно талантлива хърватскa поетeса Весна Парун. Народният театър "Иван Вазов" предостави сцената си за представлението по нейни творби "Аз, която имам ръце по-невинни" – aвторски проект на Загребското театрално ателие, а на следващия ден в къща-музей "Никола Й. Вапцаров" бе открита изложба за живота на Весна Парун под надслов "Фанатик на истината: Весна Парун в Народна република България (1962-1967)".
Зад тези събития стои крехката, но внушителна фигура на непокорна и свръхемоционална личност. Весна Парун се озовава в България в началото на 60-те години на ХХ век и попада в творческия и граждански вихър на хора от калибъра на Радой Ралин, Блага Димитрова, Йордан Василев, Петър Динеков. С актьора Вели Чаушев пък завързва страстен любовен романс, който завършва с лична драма, както и повечето интимни връзки на поетесата.
Левите убеждения на Парун съвсем не ѝ пречат да критикува както ръководството на тогавашна Югославския, така и българския комунизъм. Със съдействието на неизбежните доносници, ДС влиза в дирите на нежната дама и през 1967 г. тя е екстрадирана с обвинението, че е шпионин на тогавашния югославски лидер Й .Б. Тито. Оттогава насам така и не стъпва в България.
Сатира започва да пише под влияние на Радой Ралин. В писмо до поета-диситедт тя споделя, че превежда негови сатирични стихотворения, но среща трудности за публикуването им в Югославия.
Днес Весна Парун е призната за най-голямата хърватска поетеса и името ѝ стои в световното лирично творчество редом с Цветаева и Ахматова.
Снимка – къща-музей "Никола Й. Вапцаров"
