С финансиране от община Велико Търново археолозите проф. Николай Овчаров и проф. Хитко Вачев проучваха от 2008 до 2012 година района около църквата, носеща името на Светите равноапостоли Петър и Павел, съградена през първата половина на 13-и век от царица Анна-Мария, съпругата на цар Иван Асен Втори и направиха епохално откритие. Професор Овчаров припомни:
„Под едно огромно незаконно сметище ние открихме с професор Вачев дълго търсената и чакана църква на Свети Иван Рилски, мястото, където до 1479 година са били съхранявани мощите на най-големия български светец до тяхното пренасяне в Рилския манастир. Бяхме изключително щастливи, когато попаднахме на нея, а по-късно и на следи от манастир, който е включвал двете църкви „Св. св. Петър и Павел“ и „Св. Иван Рилски“. За съжаление, този манастир има, може би, най-злощастната съдба във Велико Търново, защото там има интензивно строителство, така че от него почти нищо не е останало на място. Успяхме да намерим вратата на манастира“.
За по-късния период на манастира след падането на България под османско владичество професор Хитко Вачев разказа:
„Той се превръща в връща в следващата патриаршеска резиденция. Преди да замине на заточение в нея резидира патриарх Евтимий. Още първите години на 15-и век, когато столицата Търново е завладяна, храмът „Св. св. Петър и Павел“ се превръща в един сакрален пантеон, защото патриарх Евтимий прави нещо изключително – да спаси и събере всички онези веществени носители на святост и свети мощи, които да могат да бъдат опазени, защото Търново е с натрупана благодат, което на езика на средновековните книжовници означава, че се съхраняват мощи на прочути християнски светци“.
Твърде вероятно е в този храм да е бил погребан и вселенският патриарх Еремия Първи, който умира при обиколката си на Влашко накъде в Търновската митрополия, която тогава се е простирала от Дунав до Марица, разказаха още двамата археолози. В църквата „Св. св. Петър и Павел“ пред царските двери е имало огромна надгробна плоча от гробницата на различни духовници от висшия клир. Днес тази плоча е извадена в двора на храма и проф. Хитко Вачев призова да бъде върната там, където е била, вътре в царствената средновековна църква. Според проф. Овчаров в храма най-вероятно е била и библиотеката на патриарх Евтимий:
„За която ние намерихме осанки, описани са в книгата – част от ръкописна книга, от обковката на ръкописна книга и закопчалки за книги, което доказва, че тази библиотека наистина е съществувала. Най-вероятно наистина е била изгорена и унищожена“.
Книгата за археологическата работа и съкровищата на манастира на светите равноапостоли Петър и Павел в Търново е образцова публикация на археологически проучвания, написана е като история с елементи на художествен разказ, коментира историкът проф. Пламен Павлов и определи църквата като не по-малко важна от Боянската:
„На практика тук имаме и по-ранни стенописи от Бояна и това е показано много добре в книгата. От тук се откриват и възможности за датировка на известния паметник на Юнеско манастира Милешева в Сърбия, където, може би, същите зографи, пратени от Иван Асен Втори, са работили. Това е връзка и със Свети Сава и сръбския крал, който е негов зет, и с Белослава – една от дъщерите на Иван Асен,, която е сръбска кралица. Тази книга, която се спира на неща, които уж са познати, дава отпратки и нови виждания, които са изненадващи, но са изключително добре защитени“.
Църквата на светите Петър и Павел във Велико Търново под крепостта Царевец е определяна от историците като мемориал на историята българските земи и мемориален музей на Античността от началото на 13-и век, заради античните капители и каменна украса, подчерта проф. Павлов, а проф. Овчаров разказа:
„Всички детайли вътре – колони, капители, корнизи, бази, са взети от антични градове, най-вероятно от Никополис ад Иструм, но, може би, и от Царевец – ранно византийския град. Своеобразен музей на античното изкуство. Вече няма никакво съмнение, че е правено абсолютно съзнателно, т.е. съзнателно са докарани елементи, където е трябвало, са били приспособявани, за да могат да се напаснат. Същото нещо се наблюдава и в църквата „Св. 40 мъченици“.
За два от капителите се смята, че са докарани от Плиска и с това царете от Второто българско царство обозначават приемствеността си със старите царе.
Една от интересните находки е оловен печат от 13-и век, на който е изобразен свети Новус, с готически френски букви и вероятно се е появил в Търново при някое от посещенията на папските легации. Печатът, за съжаление, е бил превърнат в оловна тежест за риболов, разказаха археолозите.
Открити са десетки златни накити, датирани от 13 и 14 век, с характерната царска и династическа хералдика, чиито снимки са публикувани в книгата. За един от сребърните пръстени с позлата проф. Овчаров разказа:
„С грифон. Със сигурност имаме хералдическа поза. По всяка вероятност това е, може би, герб на Михаил Шишман, който утвърждава България, но, за съжаление, загива злощастно при Велбъжд. Това се преки доказателства, които ние имаме за царски или свързани с царския род особи, които са се намирали в гробовете по специално край църквата на светите Петър и Павел“.
Книгата на професорите Николай Овчаров и Хитко Вачев е издадена с частно дарение от великотърновска пивоварна. Нейният изпълнителен директор Антон Ненов сподели:
„Времената са трудни, но смея да кажа, че най-много дарения хора, които го правят от сърце, са в трудни времена. Екземпляри от книгата дарихме на Великотърновския университет и на Регионалната библиотека“.
Повече чуйте в звуковия файл.
