След първия учебен ден за учениците в България – 15 септември – идва ред да започне новата учебна година и за студентите, тъй като повечето висши училища у нас отварят врати на 1 октомври. В този промеждутък от около две седмици можем да погледнем отново към българското образование, и то през погледа на тези, които всеки ден са буквално на първа линия – българските учители. За да избере тази професия, човек трябва непрекъснато да трупа нови знания, за да е най-добър в своята област и същевременно да е най-добрият пример за своите ученици. Учителите и учениците са лицето и душата на училището, успехите на учениците са и успехи на учителя, постиженията на децата са най-голямата награда за преподавателя – това казват хората със стаж повече от едно десетилетие в системата на образованието. От тях разбираме, че да си учител не е професия, а призвание и само хора, които чувстват преподавателската работа като мисия, могат да станат добри учители.
Повече от четвърт век обаче в страната ни наблюдаваме непрестанни социални, икономически, демографски и какви ли не промени, които неминуемо засягат цялата система на образованието. Разбира се, реформата в образователната сфера се смята за една от най-важните, защото тук има потенциал за промени и то на цялото общество, за неговия просперитет, макар и не веднага, а в обозримо бъдеще. Засега най-видима е промяната в ролята на учителя. От преподаващ знания на децата и учениците, съвременният учител се трансформира в медиатор, насочващ и насърчаващ процеса на познанието. Но дори и във века на бързата информация добрият преподавател е личност, която оставя трайни следи в живота на младите, с негова помощ те се изграждат като личности, подготвят се за своята пълноценна реализация като зрели хора.
И след години завършилите училище може и да не си спомнят всичко прочетено в учебниците, но задължително ще помнят добрите примери и уроци на своите учители. Чрез тях човек се учи да разграничава доброто от злото, красивото от грозното, достойното от недостойното, приятелството от лицемерието и изобщо – да отсява истинските ценности от преходните увлечения.
Независимо от ключовата роля на учителя, все още една част от обществото ни не отдава нужното разбиране и респект към труда на хората в сферата на образованието. Въпреки неколкократно увеличаваните възнаграждения, българското училище продължава да изпитва глад за преподаватели. Търсят се най-вече гимназиални учители по математика, физика, български език и литература, по специализирани предмети и в чуждоезиковите профили. "Убеден съм, че всички директори в училища и преподаватели знаят много добре какви са проблемите в системата, но те срещат съпротивата в обществото ни" – казва проф. Христо Бонджолов, дългогодишен преподавател и бивш ректор на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий":
"В резултат на недомислици в страната има над 1000 свободни учителски места. Само в нашия университет завършват над 1000 учители, а къде отиват тези хора след това? И ако те не се реализират като учители, защо продължаваме да получаваме за прием в тази специалност едни и същи бройки? Какъв е смисълът? От моя гледна точка е грешка да се изтъква благовидният довод, че ще се помага на младите хора, за да не напускат страната, а в същото време с това да се пречи на системата. Вече се размива границата в йерархията в университетите между асистент, главен асистент, доцент, професор. Дори и на назначения на временен договор за асистент му се дава същата осигуровка като на доцента, а границата между тях е опит от поне 20 години. По-добре е да се осигури по-добро ниво на възнаграждение за доказания специалист, а не този, който може и да излезе скоро от системата"- съветва проф. Бонджолов
Снимки: БГНЕС, Ани Петрова, Гергана Манчева, Pexels