Излезе дългоочакваното ново издание на сборника с пиеси на Йожен Йонеско "Носорог. Плешивата певица и други пиеси" в превод на Бояна Петрова.
"Плешивата певица“, "Носорог“, "Столовете“, "Урокът“ и "Кралят умира“, събрани в настоящото издание, са без съмнение най-знаменитите и влиятелни пиеси на Йонеско – родоначалник на театъра на абсурда и негов най-бележит представител, редом със Самюел Бекет. "Плешивата певица“ е дебютната пиеса или "антипиеса“ на автора, оживяла на сцената за първи път през 1950 г. в парижкия театър "Ноктамбюл“.
Пренебрегвайки изискванията за логика в действието, психологията и езика на героите, Йонеско превръща експерименталното безсмислие в композиционен похват. Клишетата и труизмите на разговорния език се разпадат и произвеждат пародиен ефект. В комичната драма "Урокът“ търпението на един учител, непреклонен в убеждението си, че "от испанския език са родени всички неиспански езици", се изчерпва винаги в един и същ момент и всяка следваща негова ученичка е обречена да стане жертва на извратения му нрав. В "Столовете" – трагичен фарс, в който абсурдът е изведен до крайност – двама старци решават да спасят душите си, като спасят света.
Без да е мизантроп, Йонеско не крие разочарованието си от лицемерието на буржоазното общество след Втората световна война, от задълбочаващата се алиенация и покруса от неоправданите очаквания. Но и не се опитва да убеди публиката, че баналната глупост и жестокост са изкореними. Така се раждат пиесите шедьоври "Кралят умира" (1962) и "Носорог" (1959).
Йожен Йонеско е роден в Румъния от майка французойка и баща румънец. До тринайсетгодишната си възраст живее във Франция, след което завършва образованието си в Румъния и става учител по френски. През 1938 г. се установява окончателно във Франция. Дванайсет години по-късно публикува първата си пиеса, "Плешивата певица", с която разчупва всички норми на класическия театър, отхвърляйки изискванията за логика в действието, в психологията и езика на персонажите.
Следват "Урокът" (1951), "Столовете“ (1952), "Жертви на дълга“ (1953), където комизмът все така се обляга на абсурдността на ситуациите и речта. В по-сетнешните пиеси на Йонеско абсурдът придобива трагичен оттенък, а погледът му се обръща към големите теми на времето и битието – фанатизма, страданието, смъртта. През този период се появяват шедьоврите му "Носорог“ (1959) и "Кралят умира“ (1962). В последните пиеси на Йонеско все повече преобладава метафизичната тема, действащите лица стават все по-символични, а декорът – все по-фееричен. "Въздушният пешеходец“ (1963), "Жаждата и гладът“ (1966), "Игра на убийство" (1970) увенчават драматургичната кариера на ненадминатия майстор на театъра на абсурда.
Димитрина Кюркчиева разговаря в “Артефир” с Юлия Петкова от издателството, благодарение на което книгата отново е сред читателите.
Чуйте звуковия файл.