Интервю на Марта Младенова с Джон Маннерс-Бел в предаването ''Събота 150''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като че ли има единство - новият икономически шок ще бъде политиката на Доналд Тръмп. За някои анализатори "тръмпономиката" е новата бизнес ниша, за други - време за трудни решения. Доналд Тръмп ще се завърне в Белия дом на 20 януари догодина.
Интервю с Джон Маннерс-Бел, специалист по международна търговия и основател на фондация, която изследва развитието на веригите на доставки:
С манталитет на брокер на недвижими имоти - така бившият германски канцлер Ангела Меркел описва впечатленията си от Доналд Тръмп при първия му президентски мандат. Противоречивото ѝ наследство ще тегне над германската и европейската икономика още дълги години, но това определение за републиканеца си струва да бъде отбелязано, защото описва човек, готов да продаде нещо, което никога не му е принадлежало, но да извлече огромна печалба за сметка на всички останали. А какво да кажем, ако вместо апетитен имот, залогът е глобалната икономика?
Налагането на търговски мита не носи полза за никого. Този ход няма да доведе до нищо добро нито за американските потребители, нито за производителите или износителите от Съединените щати. Със сигурност същото е валидно за европейските потребители и производители, които ще почувстват ефектите под различни форми. Освен това всеки реципрочен отговор би довел до още повече вреди за Европейския съюз, защото ще предизвика покачване на инфлацията, а това е наистина много лош развой точно в този момент.
Освен това ще има негативно влияние върху веригите за доставки, които ще се нуждаят от време, за да се приспособят към новите реалности в глобалната търговия. Потенциална възможност за отговор в тази ситуация е развитие на европейско производство, което да замени американската продукция. Това е залогът в дългосрочен план, но няма как да се случи за една нощ. Голяма част от европейското производство е изнесено в Китай, Съединените щати или другаде. В Европа вече няма производствената база, която имахме преди и ще отнеме много време, за да я възстановим, коментира в интервю за "Събота 150" Джон Маннерс-Бел, преподавател в Лондон, който от години се занимава с проблемите на транспорта и логистиката, а те повече от всякога зависят от геополитическите събития.
Според него избраният президент на Съединените щати Доналд Тръмп е напълно непредвидим, така че трябва да сме готови за всичко. Най-вероятно обаче основният му фокус ще е Китай, а когато първата и втората по големина световна икономика започнат търговска война, отзвукът е глобален:
Китайската икономика стагнира. Има много свободен капацитет за производство и за реализация в експортни пазари. Ако Тръмп наложи 60% мита върху китайския внос, тази продукция трябва да бъде насочена към друг пазар. Много е вероятно китайските производители да се насочат към Европа с по-евтини стоки, което носи риск от дъмпинг. Ефектът за европейските производители ще е наистина пагубен.
Въпреки че за европейските потребители това за кратко ще е добро развитие (защото ще се възползват от по-евтини стоки), в дългосрочен план - ще се стигне до удар по европейските производители. Това е в разрез с доклада за европейската конкурентоспособност, изготвен от Марио Драги и с основната идея да постигнем стратегическата автономия. Отново подчертавам, възстановяването на европейското производство е дългосрочна стратегия.
По-евтините стоки, които често могат да се окажат със съмнително качество, подкопават опитите за овладяване на инфлацията, а при нов инфлационен цикъл нищо не гарантира запазването на работните места. Дори точно обратното, тъй като Европа ще се окаже под двоен удар - опит на Китай да залее пазара и американски мита:
Европа има гигантски търговски излишък със Съединените щати. Говорим за около 230 милиарда долара. Това категорично е огромна стойност. Всяко ограничение върху търговията ще има голямо въздействие върху много европейски производствени сектори, като най-силно ще бъде засегнат автомобилният. Има изчисления, че може да се стигне до намаление от 134 милиарда долара по отношение на въздействието върху германската икономика, която е много силно фокусирана точно върху тази индустрия.
Заетите в автомобилната индустрия могат да понесат много сериозен удар. Има прогнози, че може би 186 000 работни места могат да бъдат загубени от налагането на тези мита върху европейския автомобилен сектор.
Ежедневно в новинарския поток се появява информация, че различни европейски производители съкращават работни места именно в автомобилостроенето, което още се лута между запазване на двигателите с вътрешно горене и новите електромобили, без да успява да се справи с конкуренцията от Китай. Пекин обаче играе по свои собствени правила - и в отношенията си с Европа и Съединените щати, и с Русия, която вече повече от две години и половина води брутална война срещу Украйна:
През последните няколко години Китай заема позиция, с която се опитва да балансира върху много тънко въже - от една страна да не засегне Европейския съюз и Съединените щати, от друга - да запълни недостига от автомобили, потребителски и дори луксозни стоки, които вече са забранени за износ към държавата - агресор.
Китай засега се справя много, много добре. Руските вериги на доставки добре се пренастройват за работа с китайски партньори, като двете страни са много по-интегрирани, отколкото бяха преди нахлуването в Украйна. Но в същото време Китай не иска да дразни търговските си партньори. Затова на определено политическо ниво Пекин настоява, че не се интегрира и не улеснява търговията с Русия. Практически обаче се случва именно това, защото има огромни търговски потоци между двете държави. В замяна Пекин явно се възползва от евтината руска енергия.
…която все повече ще се насочва към Китай и Индия и ще губи западни пазари, тъй като Вашингтон санкционира и една от малкото останали банки в Русия, които можеха да оперират с долари - "Газпромбанк". И преди да зададем въпроса за ефекта върху европейските производители, ще обърнем поглед към още един азиатски тигър - Индия и нейната двойна игра и с Русия, и със Запада:
Индия и Китай са големи съперници в Азия. Наистина през последните седмици и месеци имаше известно сближаване по отношение на граничния спор между двете държави. При управлението на Моди Индия вижда себе си като основен производствен център, който се конкурира с Китай в Азия. Заради това тя има собствени търговски мита, особено фокусирани върху вноса на китайски стоки в Индия.
Причината е, че страната иска да развие своя собствена стратегия. В този процес е много важно създаването на екосистеми на веригата за доставки вътре в самата държава, които са напълно интегрирани от началото до края. Индия има производители на компоненти, които правят доставки вътре в самата индийска икономика, а готовата продукция се изнася по целия свят. Това се постига чрез система от субсидии за подкрепа на бизнеса, протекционизъм и комбинация от тарифни и нетарифни мерки.
Развитието на Индия наистина е подкрепено от Съединените щати и Европа, които биха искали да видят страната като силен конкурент и като алтернатива на Китай в Азия. Ако Индия успее да се превърне в огромен производствен център в региона, това би било много голямо политическо преимущество за Съединените щати и Европа.
Според Джон Маннерс-Бел в следващите четири години, когато Тръмп е в Белия дом, винаги трябва да се очакват изненади. Администрацията му обаче ще се опита да насърчи Европа да сътрудничи по-малко с Китай, което е класическата тактика "разделяй и владей" или път за сътрудничество между Вашингтон и Брюксел, макар и на много висока цена за Стария континент:
По този въпрос Европа в момента е много слаба, защото е разделена. Германия е силно зависима от китайската икономика. В същото време Франция и някои други страни в Европейския съюз са по-фокусирани върху търговията и връзките със Съединените щати. И това е един от начините, по които Тръмп вероятно ще се опита да създаде разделение в Европа. Искам да кажа, че една от неговите вероятно преговорни точки ще бъде, че Европейският съюз трябва да заеме по-твърда позиция спрямо Китай.
Но това не е единствената цена, убеден е Маннерс-Бел и определя като добър вариант предложението Европа да купува повече втечнен природен газ от Съединените щати вместо да се налагат търговски мита:
Тръмп иска битка. Ако се наложат реципрочни търговски тарифи за вноса, който идва от Съединените щати в Европа, това ще му даде още предимства. В собствената си държава Тръмп ще изглежда могъщ, защото води търговска война. Пътят на преговорите и поемането на ангажименти е по-разумен и ако той минава през закупуването на по-големи количества американски втечнен газ, може би е добър вариант, за да се предотвратят много по-сериозни проблеми.
