В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията.
След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат двама полицаи, а скоро след тях – и още двама криминалисти. На място тя описва случката на лист хартия и е убедена, че всичко е приключило. Но няколко дни по-късно получава обаждане да се яви в районното полицейско управление, за да даде официални показания.
Тодорова сравнява този инцидент със случай отпреди 30 години, когато също ѝ се наложило да пише обяснения в полицията. Тогава, в съвсем различна обстановка, кварталният полицай я инструктирал с ритмично почукване по бюрото и груб синтаксис какво да напише. Описва този случай като истински шок, който оставя у нея спомени за неадекватното отношение и липсата на професионализъм.
Настоящият ѝ опит обаче е различен. Полицаите, с които разговаря, са учтиви, интелигентни и внимателни в работата си. "Симпатични и делови момчета", описва ги Светла, подчертавайки техния прецизен подход и професионализма, с който подхождат към случая. Те ѝ показват записи от камери, на които се виждат предполагаемите извършители, и я молят да ги разпознае. Но Светла не успява да потвърди със сигурност, тъй като е видяла крадците само за миг в стресова ситуация.
Тя отбелязва и нещо, което намира за типично за българските институции – анонимността на служителите. Никой от полицаите, с които разговаря, не се представя, въпреки че те изискват нейните лични данни в пълен обем.
Случаят завършва с разочарование – макар полицаите да идентифицират предполагаемите извършители, липсата на неоспорими доказателства прави невъзможно тяхното задържане. Този епизод подчертава несъвършенствата на системата – както човешките закони, така и ограниченията на съвременната съдебна практика.
„Да, яд ме е, че крадците ще оберат и други хора. Полицаите също ги беше яд. Аз загубих пари, те загубиха време“, споделя Светла. Въпреки разочарованието тя остава вярна на принципите на цивилизованото общество – презумпцията за невинност. „Нека тя работи, колкото и несъвършена да е. Защото иначе ще се превърнем в това, което всъщност преследваме.“
Този разказ е не само момент от живота на Светла Тодорова, но и размисъл за сложността на законите, ролята на институциите и моралните дилеми, които съпътстват справедливостта.
Чуйте разказа в звуковия файл.
