„Да намираме начини да работим един с друг и така да превъзмогнем фрагментацията – към това аз и всички 26-има жени и мъже с мен ще се стремим всеки ден. Готови сме да се захващаме за работа незабавно“, каза фон дер Лайен преди гласуването.
Групи и от десния, и от левия политически спектър подкрепиха еврокомисарите и за първи път от 1999 г. нито една номинация не беше отхвърлена. Новата Еврокомисия обаче беше подкрепена с най-малко гласове за последните 21 години – 370 евродепутати бяха „за“, 282-ма гласуваха „против“, а 36-има се въздържаха. За сравнение - през юли 401 евродепутати подкрепиха кандидатурата на Урсула фон дер Лайен. Новият колегиум на членовете на Комисията спечели доверието на по-малко от половината от евродепутатите от Франция, Испания, Унгария, Белгия, Словения и Чехия, както и от Гърция и Румъния, ако се броят и отсъстващите евродепутати от тези страни, отбеляза „Политико“.
Отдръпване имаше сред социалисти и зелени, които подкрепиха фон дер Лайен през юли, но сега бяха недоволни от назначаването на Рафаеле Фито от групата на Европейските консерватори и реформисти за заместник-председател по въпросите на сближаването и реформите, като в тази роля той ще отговоря за кохезионния фонд от 392 милиарда евро, с който трябва да се намалят регионалните неравенства, както и на унгареца Оливер Вархей, който ще отговаря за здравеопазването. Мари Тусан от Зелените:
„Всъщност няма истинско мнозинство. Днес в ЕС има десница, която се чувства всемогъща с подкрепата на Урсула фон дер Лайен тук, в Европарламента. Тя си мисли, че един ден може да се обърне към крайната десница, за да сключва съюзи, с които да се унищожават законите за опазването на околната среда и други неща. А на следващия ден, когато й е угодно, да иска да сключи коалиция с демократите и проевропейските сили.“
С назначенията на Фито и Вархей фон дер Лайен си спечели подкрепата на представителите на Европейските консерватори и реформисти от дясната партия „Италиански братя“ на премиера Джорджа Мелони и на умерените националисти от белгийския „Нов фламандски алианс“, които пък през юли се противопоставиха на втория й мандат. Подобни разминавания в позициите обаче не означават, че различните групи няма да могат да намират съгласие в бъдеще по законодателни въпроси. Германският евродепутат Дейвид Макалистър от Европейската народна партия отбеляза:
„Като цяло смятам, че можем да намерим консенсус и съгласие със зелените от една страна или с Европейските консерватори и реформисти от друга. Но подчертавам, че трите групи в центъра на Европейския парламент – ЕНП, социалистите и „Обнови Европа“ – те трябва да координират политиките и дейностите си и при такъв случай винаги ще имаме мнозинство от около 370-400 гласа.“
Като първи приоритет за следващите пет години фон дер Лайен изтъкна икономическите проблеми на Евросъюза, определени в доклада на бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги през септември като „бавна агония“ на упадък. Тя поиска повече производителност предвид изгубените позиции в глобалната надпревара с американски компании и агресивната конкуренция от Китай.
„Свободата ни и суверенитетът ни зависят повече от всякога от икономическата ни мощ. Сигурността ни зависи от нашата конкурентоспособност, иновативност и производителност. Социалният ни модел зависи от растящата икономика, тъй като е изправен пред демографски промени.“
Тя ще трябва убеди фискално консервативните страни да осигурят средства за запълване на пропастта при годишните инвестиции от около 800 милиарда евро, според изчисленията на Драги, за нужди като развитие на чисти технологии и отбрана. И освен възможните търговски конфронтации с Пекин и Вашингтон, при следващата американска администрация, не е сигурно и дали Европейският съюз ще може да увеличи финансовата и военната подкрепа за Украйна, ако Тръмп оттегли американската помощ. За да се избегне търговска война със САЩ, според анализатори, може да се наложи Евросъюзът да се ангажира с повече договори за покупка на американски оръжия и втечнен природен газ. В тази посока Урсула фон дер Лайн отбеляза:
„Русия харчи до 9 процента от БВП за отбрана, а Европа – средно 1,9 на сто. Разходите ни за отбрана трябва да се увеличат. Нуждаем се от единен пазар за отбрана и съвместни европейски проекти в тази сфера. Нямаме време за губене. Трябва да сме амбициозни колкото заплахите са сериозни.“
За първи път ЕС ще има еврокомисар по отбраната – Андрюс Кубилиус от Литва, който заедно с новия върховен представител за външната политика Кая Калас от Естония ще трябва да изработят пътна карта за европейската отбрана през първите 100 дни от работата на Комисията.
Новият екип на фон дер Лайен встъпва в длъжност в момент, когато на редица от традиционните политически сили на континента им е трудно да се задържат на власт, особено в Германия и Франция, и се борят с възхода на популистки и крайнодесни сили, които вземат под прицел нелегалната миграция. Тя обеща бързо да представи предложение по темата. Друг въпрос, който засегна беше за баланса между половете:
„Борих се със зъби и нокти, за да има 11 жени в този Колегиум – повече от петте при предлагането на първоначалните номинации. И все пак това не е дори половината – и определено не е достатъчно.“
Недостатъчно подробна може би беше и пресконференцията на фон дер Лайен след гласуването в Европарламента – продължи 19 минути и тя отговори на общо четири въпроса. За сравнение – пресконференцията на унгарския премиер Виктор Орбан в ЕП миналия месец беше два часа.
Снимки: Ройтерс
