Формите на сексуална експлоатация са различни, а най-често жертва са деца между 10 и 14 години. Ангажимент към проблема трябва да имат институции, родители и учители и той е в това да запознават децата с опасностите в мрежата и да изграждат доверена връзка, за да може, при възникнал проблем, детето да не се притеснява да потърси помощ от възрастен.
В страната ни обаче има нормативни и процедурни пропуски, които стават причина сексуалните насилници на деца, имащи веднъж „сблъсък със закона“, след време отново да възобновят своите престъпни действия и намерения с чувство на безнаказаност и недосегаемост.
За 2024 година на горещата телефонна линия за подаване на сигнали за онлайн престъпления срещу деца са постъпили 1 749 747 сигнала. Много от тях са от чуждестранните мрежи, а над 79 000 сигнала за открито незаконно съдържание, хоствано на български сървъри с български IP адреси.
От тях над 70 хил. Центърът е изпратил към дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП заради реално открито незаконно съдържание, съхранявано в България, посочи още Георги Еленков.
“Общата ни оценка е, че наказанията за този тип престъпления са съобразени с тежестта на извършените престъпни деяния и основните проблеми произтичат от бавност и разни пороци на процесуално-следствените действия, включително от липсата на чувствителност сред твърде много прокурори и съдии в страната, по отношение на деянията в цифрова среда. За много от тях виртуалните престъпления сякаш продължават да звучат твърде виртуално".
Други проблеми произтичат от това, че наказателният процес остава твърде формален по отношение на онлайн посегателствата. Има много противоречива съдебна практика. Например някои видове съдилища признават определен вид, събрани с електронни средства доказателства, други отхвърлят такъв вид доказателства. Липсва единна методологическа рамка.
Също така, когато случай на онлайн престъпление срещу дете бъде докладвано от Дирекция “Киберпрестъпност” към съответния прокурор, не рядко по преценка на наблюдаващия прокурор, въпреки спецификата на деянието, процесуално-следствените дейности се възлагат на друго звено в структурата на МВР и така практически продължаването на работата по случая се води от служители, които нямат необходимите практически знания и технически компетенции.
Също така няма в НПК предвидена възможност и правно регламентиран механизъм, съобразно който полицейската структура, която е водила проверката, да бъде надлежно информирана за това, че е постановен отказ да се образува наказателно производство. По тази причина експертите не могат да обжалват тези откази.
Освен това понякога наблюдаващия прокурор решава да не упражни правото си за постановяване на задържане на лицето до 72 часа по реда на НПК, която пък дава възможност на извършителя да унищожи ценни електронни доказателства, т.е. на лице са много процесуални пречки и пропуски, които препятстват това да се стигне до ефективна осъдителна присъда.
“Имаме въобще огромни проблеми в България с това да осигурим достъп до правосъдие на децата, жертви на престъпление”, коментира той.
Чуйте целия разговор с Георги Еленков в звуковия файл.
