Днес Грузия е авторитарна държава-сателит на Москва и нейната история е поучителна за Украйна и всяка друга постсъветска държава, която Путин иска да върне в сферата на влияние на Русия.
Д-р Щефан Майстер от Германското дружество за външна политика не е склонен директно да сравнява Грузия и Украйна. "Украйна е много по-важна за Русия", изтъква той.
Руските сили нахлуха 2008 в Грузия броени месеци след срещата на върха на НАТО в Букурещ, когато Алиансът се разколеба да покани Тбилиси и Киев. А предлогът за окупацията на Абхазия и Южна Осетия - също както шест години по-късно в Крим и Донбас - беше защитата на руското малцинство там. "Събитията са свързани, но историята никога не се повтаря едно към едно", отчита Щефан Майстер, един от най-уважаваните изследователи на постсъветското пространство.
"Опитът от Грузия показа на Путин, че може безнаказано да използва военна сила, за да задържи постсъветската зона в орбитата на Москва. А също и да покаже на Запада, че украинската граница е непристъпна за НАТО и разширяването на ЕС и на Алианса на изток е приключило. Междувременно пряко застрашена е европейската сигурност. Но трябва да сме честни докрай - европейците го осъзнаха едва след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Макар войната да се води на европейска територия от 2014 година, истинският катализатор за ускоряването на европейските инвестиции в отбраната е Тръмп."
Това означава ли, че без американците Европа не може да сключи трайно мирно споразумение с Москва? Опитът с провалените Мински споразумения е доста показателен.
"Когато си оставил собствената си сигурност в чужди ръце - в случая на американците - никой не те възприема сериозно. Затова руснаците не говорят с нас. Минските споразумения са добър пример за провал. Те съдържат прекомерни компромиси към Москва. И най-важното - нямаше как да гарантират сигурността на Украйна. И сега е така - без Съединените щати гаранции за сигурността на Украйна не може да има."
Преди руското нахлуване в Грузия тя вървеше уверено към демократизиране и евроинтеграция, но без изгледи да бъде приета под защитния чадър на НАТО. И днес Грузия е по-близо до Москва от когато и да било в постсъветската си история. Виждате ли опасност същата съдба да сполети и Украйна заради нейните колебливи западни съюзници?
"В резултат на колебливото отношение към Грузия тя се върна към диктатурата. Ако си спомняте, ЕС закъсня с поканата за членство. Същото се случва и на Западните Балкани - мудният процес на разширяване доведе до отчуждение от евроинтеграцията.
Ако Украйна също остане в сивата зона между Русия и Запада, Европа ще се сдобие с много по-сериозен проблем - Украйна е голяма държава с добре въоръжена и опитна армия, но без ясна перспектива за приобщаване към Запада. Обществото е травматизирано и податливо на чуждо влияние. Замразеният конфликт ще превърне тази съседна държава в източник на постоянно напрежение.
Най-важният урок за нас трябва да бъде да не допускаме повече сиви зони в Европа. А гаранции за сигурност извън НАТО просто няма. Евроатлантическата интеграция може да бъде на етапи, но трябва да я има. Ако искаме да живеем в сигурна Европа, трябва да намерим пътя към членството на държави като Украйна и Грузия в НАТО, но в момента това няма как да се случи.
И все пак нещо се задвижи - европейците заработиха по-тясно, инвестират повече в отбрана, подкрепят Украйна не само с доставка на оръжия, но и в съвместно военно производство там, на място. Но всичко това много закъсня, резултатите ще бъдат видими едва след година-две. А в това време войната ще продължи."
Ако продължим да търсим аналогии с Грузия, там Кремъл си отгледа един проруски милиардер, който стана министър-председател. За Украйна Русия непрекъснато повтаря, че се управлява от нелегитимен президент с изтекъл мандат, че там трябва да се произведат избори, въпреки че военното положение го забранява. Готви ли Москва грузински сценарий и за Украйна, има ли подготвен президент, който да замени Зеленски?
"Медведчук беше подготвен да бъде инсталиран в Киев, но дори и да не бъде той, ще се намери друг. Целта е ясна - не само военно подчиняване на Украйна, но и смяна на властта. Всъщност, добрата тактика за Русия би била да се съгласи на примирие, в това време да увеличи натиска върху Киев и да подготви почвата за смяна на властта. Но в момента това не изглежда много вероятно, защото украинците са изключително антируски настроени."
Американският президент Доналд Тръмп, който след моркова тази седмица извади и тоягата срещу Путин, уж много иска примирие, дори може би траен мир, но разпознавате ли в поведението му да има стратегия?
"Тръмп за нищо няма дългосрочна стратегия. В най-добрия случай има идея. Според мен Тръмп сбърка в преценката си за Русия и лично за Путин. В момента болезнено се сблъсква с реалността, че устойчиво примирие с Русия не може да има. Това не му пречи да се стреми към нормализиране на отношенията с Русия, защото Украйна не е приоритет за него. Тръмп я прехвърля изцяло в ръцете на европейците без преди това да е договорил примирие. Затова оставам скептичен, че Вашингтон ще успее така да притисне руснаците, че да се съгласят на отстъпки."
А имат ли европейските съюзници на Киев стратегия?
"Теоретично идеята е Украйна да бъде така въоръжена, че руските амбиции да бъдат неутрализирани. Но какво се случва на практика? Обещание за инвестиции в отбранителните способности на европейските страни членки на НАТО. Украйна, или по-точно бъдещето на Украйна е от второстепенно значение. Да, има двустранни проекти с Киев, имаме "коалицията на желаещите", за да се преодолее ветото на Унгария или Словакия и да се заобиколят американците, но само толкова. Липсва ми конкретен план за действие."
След опита с Грузия и Украйна, какво може да спре Путин да тръгне да защитава интересите на руски малцинства в други държави?
"Путин не зачита никакви червени линии. Путин води война не само в Украйна, той води война срещу Европа. Хибридните атаки не са нищо друго, освен война срещу нас за разклащане на нашите общества, за всяване на страх и подкопаване на демокрацията. Единственото, което може да го спре, е увеличаването на разходите за тази война и победа на бойното поле. За Путин воденето на война, включително хибридна, трябва да стане непоносимо скъпо. Той няма лесно да се откаже от голямата цел - подчиняването на постсъветските държави и превръщането им във васали на Москва."
