Интересни времена със Силвия Петрова за Политическо НЕкоректно
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Пазарът на злато процъфтява, тъй като инвеститорите търсят сигурно убежище за своите вложения на фона на глобалната икономическа несигурност. Цената на благородния метал се покачи рязко тази година и достигна рекордно високо ниво.
"Това е актив, който се представя много добре, когато обичайните части от вашето портфолио се обезценяват."
- думи на американския финансист Рей Далио.
Безпрецедентното търсене се дължи освен на икономическата несигурност, и на геополитически фактори, сред които редицата горещи точки по света, наред с непредсказуемата политика на САЩ, като например налагането на мита. Всичко това допринася за повишаването на пазарната несигурност, ускорявайки инвестиционните потоци към ценните метали.
Според Международния валутен фонд, притежанията на физическо злато от централните банки в развиващите се пазари са нараснали със 161% от 2006 г. до около 10 300 тона. Според изследвания тези икономики предпочитат златото заради засиленото използване на финансови санкции от страна на САЩ и други правителства, представящи основните резервни валути - долар, евро, йена и паунд. Русия, например, стана нетен купувач на злато през 2006 г. и ускори покупките след анексирането на Крим през 2014 г. В момента тя притежава един от най-големите златни резерви в света. Междувременно Китай намалява притежанията си от американски държавни облигации и преминава към купуване на злато - процес, наречен "дедоларизация". Целта е да се намали зависимостта от американската валута. Централните банки в развиващите се пазари увеличиха златните си резерви след изключването на Русия от международната система за плащания SWIFT и предложението на САЩ и европейски правителства да конфискуват резерви на Руската централна банка за финансиране на помощта за Украйна. Очаква се усилията за дедоларизация от страна на развиващите се икономики да продължат. Много от тях вече разглеждат западните валути като носещи неприемлив риск от финансови санкции, което не важи, когато става въпрос за златото. А това означава, че санкциите може да станат по-малко ефективен политически инструмент в бъдеще. Турция, Полша, Чехия, Индия и Казахстан също са активни купувачи на злато.
Очаква ли се цената на златото да продължи да се покачва? Журналистите от "Блумбърг" Джак Раян и Енда Къран казват:
"Като всяко повишение - и това естествено тревожи хората. Мислят си дали е балон и дали ще се спука скоро. Едно от предимствата му е, че дългосрочните тенденции, които го подкрепят през последните няколко години, все още са налице."
"Очевидно от геополитическа гледна точка сме в много деликатен момент. Стари съюзи се поставят на изпитание, формират се нови, и мисля, че докато тези сериозни напрежения продължават, търсенето на сигурни активи като златото ще остане високо."
Скокът в цената на златото се тълкува и като сигнал на световните пазари за намаляващо доверие към важни западни държави. Икономистът Даниел Олтман:
"Цената на златото се покачва, защото инвеститорите търсят защита срещу инфлацията. Те са обезпокоени от огромните дългове, които натрупват водещите икономики по света, и виждат възможност за обезценяване на някои от техните валути. Тези дългове са неустойчиви и за да ги ограничим трябва или данъците да бъдат повишени, или разходите да бъдат намалени, ако няма да се прибягва до обезценяване на валутата."
Някои финансови експерти допускат, че цената на златото може да се покачи до над 5000 долара за унция в рамките на няколко години и потенциално да надхвърли 10 000 долара до 2031 г. Коментарът на Майкъл Хсю, анализатор по благородни метали в "Дойче банк":
"Едно нещо, което е в съзвучие с тази идея, е че Федералният резерв на САЩ разглежда възможността да намали лихвените проценти през следващата година. Повечето инвеститори очакват това, и все пак се прогнозира, че базисната инфлация няма да се е върнала до целевото ниво. Това е ехо от предишни периоди, когато златото е надминавало своята финансова оценка. През 2006 г. например имаше период, когато цените на петрола се покачваха много бързо, и тогава Федералният резерв също посочи, че ще пренебрегне временните ефекти от тази инфлация, породена от цените на петрола. Дали 10 000 е реалистично зависи от това колко дълго ще се задържи тази инфлация и доколко през идните години паричните власти ще бъдат толерантни към превишаването на инфлационната цел."
Трябва да се помни и че "не всичко, което блести е злато", отбелязва Сандра Навиди, главен изпълнителен директор на консултантска фирма, базирана в Ню Йорк:
"Златото има ограничено приложение в индустриалното производство. Да, използва се в електрониката и медицинска техника, но спрямо други благородни метали употребата му е сравнително рядка - за разлика от среброто например, което има по-широка употреба. Златото има по-скоро емоционален и културен компонент. Затова е невъзможно да се каже колко още ще се покачва цената му. Възможно е и да спадне."
Златото вече не служи просто за съхранение на стойност, а се превръща в политически инструмент, тъй като е актив, който не може да бъде отпечатан, замразен или обявен в несъстоятелност от чуждо правителство. Това подчертава статута му като важен стратегически актив в една все по-многополюсна парична система в настоящия несигурен и фрагментиран свят.
