Жулиета, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите

В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите.

Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител.

Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на съпруга си от студентската скамейка. Завършила е „Журналистика“ в Софийския университет.

„През тези години Враца беше много интересен град, а и времето тогава беше чисто ново“, спомня си тя. С подкрепата на опитните врачански журналисти в редакцията на вестника прави първите си стъпки в професията. Репортерската ѝ работа я среща с различни и интересни събеседници. „Те бяха хора-вселени. Красиви умове, всеки с постижения в сферата, в която работи, и срещите ми с тях обогатяваха и самата мен.“

Жулиета Нелова издава в книга личните интервюта, които прави с изявени врачани. Много от тях вече са покойници и разговорите ѝ с тях имат архивна и сантиментална стойност - за наследниците им, за поколенията и за колективната градска памет.

Въпреки че журналистиката ѝ е „на сърце“, преди 20 години тя рязко сменя посоката на професионалното си развитие към юридическата сфера. Днес е помощник-частен съдебен изпълнител в кантората на съпруга си.

Обрат бележи и отношенията ѝ с хората. „Аз съм изключително социална и за мен общуването е приоритет, но с годините все по-често имам нужда да оставам насаме със себе си и със собствените си мисли“, споделя Жулиета.

За нея обаче неизменен остава импулсът на шегата, иронията и самоиронията.

„С чувство за хумор по-лесно се преодолява всяка трудност и всеки проблем. Ако съумееш със смях да посрещнеш неприятностите, ти става по-леко. На сутринта се събуждаш и виждаш, че утрото е по-свежо, а новият ден — по-ведър.“

За Жулиета Нелова неподатлива на времето е и страстта ѝ към литературата, писането и аромата на вестникарската хартия. Книгите са нейният неизменен спътник, който дори я разплаква. Признава още, че ако попадне на добре написана история, не оставя книгата, докато не я прочете докрай.

Повече чуйте в звуковия файл.