2
Сливен бе домакин на Национална научна конференция, която привлече в града под Сините камъни местни ръководители, експерти и представители на научни, образователни и културни институции в страната, както и любители на музейното дело.
Форумът премина под надслов "120 години музей Сливен. Историческа памет и културно наследство".
Музейното дело вероятно за мнозина е много скучна работа, на тихо място и много бърсане на прах. Други с представят пък, че музеят е само мястото, в което могат да донесат откритото от тях и да се впуснат в нови приключения тип ала Индиана Джоунс във джунгли и пустини. Но, да не забравяме, че дори самия Инди във филма бе доктор на науките и университетски преподавател, така че май не е точно така. Истината за работата в музея, бъдещето му и сигурността, защото е още пресен случаят с кражбата от Лувъра, ще ни я разкажат археолозите доц. д-р Николай Сираков, ръководител на Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" и д-р Георги Ковачев, археолог.
"Това е точно един филм от герой, който малко филмира археологията. Археологията е, както казва един от големите съвременни археолози, да е жив и здрав, Кония Ренфрио. Спред Кония Ренфрио археологията е предимно кабинетна работа, проучвания и малка част от това с археологическите разкопки, но с това археологията не свършва, каза д-р Георги Ковачев.
"Основната работа е наистина в кабинета, където се интерпретират, анализират предметите, които са открити. Не е само това, което е. Много е романтичен Индиана Джонс. Благодарение на филма, между другото, аз се запалих и реших да уча археология, в интерес на истината, но не е точно това, което е в филма, допълни д-р Николай Сираков.
Музеят като музей в този му вид има ли бъдеще или ще трябва да влезе и в интернет с изкуственият интелект, който да ни разказва или да ни води по етажите на музея избиране?
"Разбира се, ние трябва да сме гъвкави във всяко едно отношение и стараем се и правим всичко възможно да се дигитализираме, да въведем най-новите технологии в представянето на нашите експозиции. Въпреки всичко, за мене винаги си остава, живият предмет, което истинския предмет, оригиналът, който може да се види. Разбира се да го усетят . Съвсем друго е възприятието, отколкото ако го видиш по дигитален начин. Но по принцип музея трябва да съчетава симбиоза между дигиталното, модерното, но и традиционното, поясни д-р Сираков.
"На конференцията имаше един интересен доклад, свързан с така наречения имагинерен музей. Концепция на един от много известните френски политици и общественици Андре Моро, която той застъпва още през 1947 година. Съгласно тази концепция, световното наследство и музеят може да се осъществи чрез по това време с фотографии и да легне най-вече на спомените на хората, които са наблюдавали истинските предмети. Това е ръцете да са поставени върху предмета и акцента да попадне върху предмета. Разбира се, с времето имаме и други начини, освен със стария метод на снимките. Това е компютърните технологии, триизмерни изображения, виртуални разходки из музеите. Мислим го, но не е лесно за реализиране, тъй като става дума не толкова и за средства, но и за обмен на специалисти и също така за въпрос на технология и кой ще подържи също сайтовете, къде може да се публикува това нещо. Все пак да не забравим едно нещо, което е важно. Музеите често пътя трябва да оцеляват и те зависят от финансовите средства, които постъпват при тях. В един такъв виртуален музей по интернет това означава до голяма степен в някой смисъл да отблъснем зрителите или по-скоро посетителите, които ще могат да гледат музея. И тук първия въпрос е как може това виртуално да се монетизира в условията на съвременния музей, т.е. да захванат интересите, каза още д-р Ковачев.
Като журналист съм изкушен да ви питам за това, което се случи в Лувъра и голямата кражба там. Какво би се случило с такива ценности, които нямат продаваемост?
"Нямат продаваемост. Аз смятам, че такива ценности не могат да се продадат. Вероятно са били поръчани от някой колекционер, който иска само за себе с тези предмети. Аз така смятам. Защото те нямат продаваемост. Другият вариант да бъдат разтопени, на парчето, разпродадени. Те вече губят тази стойност, която имат. Но все пак тези предмети имат преди всичко историческа стойност. Не толкова като злато, като сребро и като скъпоценни камъни, които са по тях. Важно е историческата стойност. Тя е много по-голяма, отколкото като метал и като такива бижута. За мен това е точно поръчка, смята д-р Сираков.
Тук на дневен ред излиза и сигурността на музеите. Сигурни ли са всички музеи?
"По принцип от нашите музеи с сигурност имаме сериозна охрана. Първото и най-важно е сигурността на музеите. За това ние полагаме всички грижи. Разбира се, ние се консултираме от специалисти, които са специалисти в сигурността. Те препоръчват и изпълняват същото време. Тоест ние не жалим средства за сигурността на музеите, посочи д-р Сираков още.
"Това е едно посегателство към културата и историята не само на Франция, но и на цяло Европа и на целият свят. Дори да са застраховани откраднатите предмети, една купчина пари не струва толкова, колкото това, което можеш да виждаш в действителност зад витрината, заяви д-р Ковачев.
Така е, това което може да се види зад витрината на музея остава спомен завинаги. В Сливенския исторически музей от неговото създаване до сега са събрани над 90 хиляди експоната, документи и архиви, които разкриват миналото на предците ни, спомагайки да се изследват корените на българската идентичност.
Заповядайте в Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков", за да видите развитието на региона и отпечатъкът на поколенията живели по тези земи, грижливо събрани и поддържани от поколения археолози, историци и реставратори.
