"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и каза: "Тато падна". – така Васко Кръпката си спомня датата 10 ноември 1989 година – Казах: Другарко, много сте се напила! Не може да бъде! Не ѝ взех пари, прибрах се вкъщи и си пуснах "Свободна Европа". Цяла вечер танцувахме!"
Васил Георгиев, както е истинското му име, успя да превърне себе си в символ на аникомунизма. Казва, че много хора го срещат и изразяват песимизъм за това, което се е случило след десети ноември. При него обаче няма и нотка. Вярва, че сме се борили да живеем така, както живеем сега. Да можем да пътуваме, да говорим свободно, да избираме.
"Не обичам комунизма, защото ни отдели от цялата еуфория на музиката през 60-те и 70-те години. Чисто заради едната свобода! Иска ми се да не ме свързват само с антикомунизма, въпросът е за свободата и за полета на нас музикантите" – казва Васко Кръпката
"Нека да ми е трудно, така си бръквам в душата и вадя готини парчета. Аз лично ще запомня 20-и век с изобретяването на електрическата китара. За мен тя е свободата. Когато си избрал труден път се радваш повече на постигнатото.
Разбирам носталгиците, но ние с тях имаме много общо. Всички се облагодетелстваме от постиженията на западната цивилизация. Нищо от онова време не може да се върне във вида, в който е било.
Да имаш право на свободно мнение, да имаш право на избор – това са важните неща. Животът е в нашите ръце, само ние можем да си го оправим.
Основният проблем обаче е, че няма памет!"
Чуйте Васко Кръпката в "Какво се случва".
