10
Храмът Джогеса e сгушен между небостъргачите в центъра на Сеул и се смята за сърцето на корейския дзен будизъм. Всички пътища водят до него, особено ако се разхождате по оживената улица "Джонгно" или около бившия императорски дворец.
Като стражи на религията, пред главната сграда – храма Деунджон, ви посрещат две величествени дървета, приблизително на по 500 години. Бял бор и японска пагода (за първи път чувам за подобно растение, но според Гугъл съществува). Въпросното дърво е достигнало 26 метра височина, осигурява огромна сянка и допринася за красотата на светилището. Белият бор се смята за едно от съкровищата му и е обявен за рядък природен паметник.
Сградата Деунджон, построена в центъра на комплекса, се отличава с красивите си многоцветни шарки "данчон" и макар да е огромна, изглежда въздушна и лека.
Седеметажна каменна пагода се извисява точно срещу нея. Твърди се, че в нея се пази свещена прах от погребалната клада на Буда, която прави мястото още по-сакрално за вярващите.
В интерес на истината, с очите и ушите си се убедих, че по всяко време на денонощието в светилището имаше молещи се хора, припяващи монаси и неугасващи светлинки.
В сравнение с характерните планински храмове, Джогеса не е толкова зрелищно разположен, нито се намира в живописна природна среда, но пък контрапунктът между него и заобикалящите го небостъргачи го прави още по-завладяващ.
Главната зала, наречена "Тейонгджон" приютява три огромни златни статуи на Буда, обаче особено ценна е четвъртата – малко по-невзрачна като размер, но доста по-старинна, от 16-и век. За съжаление, посещението ми в Южна Корея не съвпадна с Фестивала на фенерите за рождения ден на божеството,когато всички улици наоколо се изпълват с хиляди пъстри светилници. За да не се чудите как попаднах там, пояснявам: извадих късмета да бъда част от официалната делегация на Съюза на българските журналисти на десетата юбилейна размяна на гостувания с Асоциацията на корейските журналисти. Любопитното е, че нашият съюз е единствената организация от Европа, с която домакините ни имат договорни отношения.
Както подобава на истинска обител, входът е свободен, но ако решите (като нас) да се включите в програмата "Temple Stay", при която чужденци, дори да не са будисти, могат да прекарат време в храмовия комплекс, да участват в медитация, чайна церемония и разговори с монаси, вече заплащате такса.
За да е пълно приключението, предпочетохме и да пренощуваме в Джогеса, за да усетим докрай енергията на мястото. Ще ви разкажа какво преживяхме.
Посрещна ни служител с приличен английски, който гарнира приветствената си реч с раздаване на монашеско облекло – тъмносини памучни панталони и сив дълъг елек. А, щях да забравя, и миниатюрна хавлиена кърпа. Всеки получи нещо като бадж с номера на килията си и подробни инструкции. Казаха ни да се настаним и да се върнем за първия урок по медитация. Технологиите смело са стъпили в територията на Буда. На тъй важните за нас листчета първото беше паролата на Wi-Fi, а второто – сложното указание как да отключим вратата на стаята си, която е с шифър. Интересно защо ли е нужна такава предпазливост, след като в монашеската килия няма нищо. Буквално. Изблизан до блясък под и четири стени. Все пак различавам в стената гардероб и установявам, че вътре има тънък навит на руло дюшек, завивка и възглавница. Хвърлям сака, обличам униформата и хуквам към чаената церемония и медитацията.
Посреща ни симпатичен монах с обръсната глава и доста колеблив английски. Но е достатъчен да ни разясни графика със сутрешна церемония в 4.30. Срещаме малко затруднения да разберем посланието на задължителните 108 поклона дневно, които били полезни за здравето и пречистващи за душата. Числото е смятано за свещено. Древните Веди считали 108 за символизиращо цялостта на сътворението – затваря цикли, отваря нов цикъл, свързва Земята с Луната и Слънцето, обединява минало, настояще и бъдеще. В храма пък добавиха, че този брой поклони помагат за преодоляване на човешките желания и слабости. Но не ни попитаха наистина ли искаме да се отървем от тях.
Чаената церемония се оказа просто разговор на чаша от топлата напитка с монаха, който отговаряше на нашите въпроси за корейския будизъм. Интересното при него е, че е повлиян от китайския, но включва и местни вярвания плюс древни шамански практики.
Храмът Джогеса е централа на най-голямата деноминация на будизма в Корея. В страната двете течения на религията се делят условно на такова, което изтласква напред личността, Аз-а, собствените нужди. В по-голямото, което се изповядва в Джогеса, се набляга на интересите на общността, изпъква с Ние.
Монасите, последователи на учението са 12 000, обитаващи три хиляди храма из цялата страна.
Нали ако ще е гарга да е рошава, се озовахме в най-големия манастир за краткото си отшелничество.
Уроците по седяща медитация джазан на мен поне не ми помогнаха да изчистя ума си от натрупания емоционален и информационен боклук, но пък се научих да вдишвам и издишвам по будистки. Накрая малко ни претупаха, защото закъснявахме за следобедната молитва с биене на свещения барабан. Събухме си обувките пред храма, неумело опитахме да повтаряме движенията на богомолците, които ни гледаха с блага насмешка.
Тъкмо се потопихме в ритуала, отново трябваше да тичаме. Този път, за да не закъснеем за вечеря. Колкото и странно да звучи тя е между 16.45 и 17.30. После – глад чак до 7 сутринта. Може би затова правилото е, че можеш да си сипваш колкото искаш, но трябва да го изядеш до троха. Храната е вегетарианска, изключително проста и питателна – лъжица ориз, традиционното корейско ферментирало зеле с лют пипер – кимчи, салата от кълнове, печен патладжан със сос, сирене тофу, сушени водорасли, папрат. Не сервират дори чай, но навсякъде има бутилки с вода. Впрочем, закуската беше абсолютно същата и щом напуснахме храма се втурнахме стръвно към близкото бистро в абстиненция за задължителната доза кофеин.
След вечеря се разходихме из храма и, както си бяхме с монашеските одежди, отскочихме до близкия булевард, където имаше протести. Организирани, спретнати, мирни. Полицейските автобуси охраняваха протестиращите срещу експанзионистичната политика на Тръмп спрямо Корея. Прилични сериозни хора, на средна възраст, клечаха зад плакатите си, насочени към американското посолство. Служителите на реда бяха готови да реагират всеки миг при появата на безредици и приличаха на герои от научно-фантастичен филм с Шварценегер – огромни, целите накичени с всякаква техника и с бързо разтягащи се светещи барикади под ръка. А наоколо неангажираните с протеста младежи с безалкохолно в ръка се мотаеха около паметника на крал Седжон, създателят на корейската писменост хангъл и нехаеха за политиката.
Хукнахме обратно към храма, защото до 21 часа трябва да сме си по стаите. Това се оказва доста условно правило.
В Джогеса песнопенията са в разгара си и е практически невъзможно да заспиш след като прозорците ти са насочени към главната зала. Отиваме да ударим свещения барабан три пъти, за да ни се изпълни едно желание и отново се присъединяваме към богомолците, за да видим, че в храма е пълно с чували – ориз и картофи. Просто в будизма ако искаш монасите да споменат в молитвите си теб или твой близък, трябва да им занесеш дарение храна.
Около полунощ настава тишина, но клепалото бие на всеки кръгъл час, а в четири сутринта отново започвам молитвите. Нашата първа среща е точно в 4.55 пред пагодата с мила монахиня. От бръснатата ѝ глава чертите на лицето ѝ изглеждат чисти и някак просветлени. Тя ще ни обучава на ходеща медитация. На пръв поглед изглежда лесно. Следваме я като патенца и слушаме как няма минало, няма бъдеще, всяка стъпка ни връща към настоящия момент – единственият, в който можем да сме живи.
Пристъпваме бавно, внимаваме да спазваме правилото пета-пръсти и обикаляме пагодата. Монахинята изрежда предимствата за здравето при ходеща медитация, а просветлението на ума идвало с практиката. Към нас се присъединява дребничка корейка, която започва да кръжи около светилището с праха от кладата на Буда с неподозирана скорост. Очевидно си е намислила колко обиколки да направи и го вършеше със съсредоточена вещина.
Монахинята, явно доволна от нас, решава да открехне още една тайна и повдига червеното въже с надпис "Не влизай" пред стълба, която води до храмовата звънарна. Огромен шарен барабан, още по-внушителна метална камбана с религиозни релефи, дървена куха риба, която се бие с палки отвътре и отлята пластина с формата на облак. Очевидно е, че символизират четирите стихии – огън, вода, земя, въздух. Докато си говорим под пъстрите хартиени фенери, идва време за закуска. Точно 7 е. Как ли издържат монасите на тази хранителна скука?!
Задължени сме да си почистим стаите, да "сдадем" униформите, пешкира и завивките и да попълним въпросник – как сме се чувствали, какво ни е допаднало и какво биха могли да променят, за да стане културното и духовно преживяване още по-смислено.
Монахиня за един ден? Струва си всяка секунда!
Снимки - Магдалена Гигова
