Това е вид технология, която създава ново съдържание - текст, музика или изображение чрез "обучение" върху данни от големи масиви информация като за разлика от класическия изкуствен интелект (ИИ), генеративният ИИ (GenAI) анализира заданието или т.нар. prompt (входяща команда).
В специално интервю за рубриката за европейски новини "Евранет Плюс" евродепутатът от "Обнови Европа" Илхан Кючюк обобщи накратко предложенията на Комисията по правни въпроси, на която е и председател:
“Най-общо казано, разбира се, докладът се основава на три стълба – разрешение, прозрачност и възнаграждение, а авторското право се развива заедно с развитието на изкуствения интелект. Обаче никой ми се струва, че не е очаквал силно технологичен напредък на изкуствения интелект и бума на някои основни положения. И затова с основание в този доклад по собствена инициатива Комисията по правни въпроси настоява настоящите правила на Европейския съюз за авторското право, че не са достатъчни и по отношение на генеративния изкуствен интелект, поради което е необходима допълнителна правна рамка”.
Или тъй като генеративният изкуствен интелект възпроизвежда защитено съдържание, евродепутатите настояват за пълна прозрачност относно използването му, включително списък на авторските произведения и запис на дейностите по извличане на данни от тях (т. нар. crawling). Нещо, което притежателите на права трябва да имат възможност и да откажат, ако преценят, т.е. да ограничат изкуствения интелект да се обучава от техните творения, а при разрешение да го прави, да бъдат обезщетени.
Така неспазването на изискванията за прозрачност може да се счита за нарушение на авторските права, от което да следват и правни последици за нарушителите.
Евродепутатите изтъкват и че съдържание, изцяло генерирано от изкуствен интелект, не трябва да бъде защитено от авторското право.
“Също така призовава се Комисията (Европейската комисия) и държавите-членки да защитят медийния плурализъм, който безспорно е застрашен от системите за изкуствен интелект, които, както знаете, агрегират новини по селективен начин, отклонявайки трафика и приходите им. Разбира се, важен акцент от тези предложения е Комисията да следва и да гарантира, че съгласието на носителите на права се зачита. Например, чрез създаване на лесни, машинночетими инструменти за отказ и нови правила за лицензиране и т.н.”, добави Илнах Кючюк.
Или новинарският сектор да има пълен контрол върху използването на неговото съдържание за обучение на изкуствения интелект, включително и възможност за отказ, и за адекватно възнаграждение при употреба.
Евродепутатите призовават и за нови правила за лицензиране на материали с авторски права за нуждите на генеративния изкуствен интелект.
“Tова са само част от предложенията, които са в този доклад на комисията ни. Разбира се, оттук нататък голямата работа предстои и тя е свързана както с окончателното гласуване в пленарна зала, така и с последващи действия на самата Европейска комисия. Парламентът е в позицията си на съзаконодател, но както знаете неговите правомощия по отношение на иницииране на законодателство са ограничени към този момент”, припомни евродепутатът.
Вие предлагате да се допълнят в момента действащи директиви като тази за изкуствения интелект, нали?
“Да и връзката е много пряка конкретно с Директивата за авторското право в цифровия пазар. Много добре си спомняме всички, че идеята беше тогава да се хармонизира това законодателство в посока създаване на общи национални стандарти и да се гарантира, че творците, издателите на новинарски издания и журналистите получават възнаграждение и то от онлайн пространството и интернет, а не само от офлайн такова. Така че абсолютно продължение с оглед на развитието на технологиите и разбира се силното развитие на изкуствения интелект”.
Имате ли наблюдения къде е България по отношение на имплеметирането в своето законодетелство на изкуствения интелект?
“Имам, разбира се, преки наблюдения и не сме в първата група от държави, които най-бързо се справят с това хармонизиране на европейското законодателство и това е общ проблем ми се струва. Като цяло държавите са достатъчно активни в процеса на създаване на законодателство и заявяване на конкретни идеи, но когато идваме до следващия етап, а именно имплементирането, т.е. истинското хармонизиране, така че това законодателство да се приведе в действие, държавите са далеч по-скептични заради ред причини, една от които е разпокъсаността на парламентите по отношение на политическо представителство и тяхното виждане, включително за това каква част от европейското законодателство трябва да бъде имплементирана част от националното такова”.
Предлагате и някакъв вид компенсация за авторите на съдържание с тяхно съгласие - било тескт, снимка или песен, но възможно ли е това да стане със задна дата?
„Законодателството по принцип се приема с дата напред. Много малко текстове имат ретроактивно действие, но това е есенцията на самото предложение. Някой, който произвежда съдържание, влага в него интелект, труд, ресурс, трябва да получи съответното възнаграждение. Не може в пространството да се използва във всеки един възможен момент интелектуален продукт, създаден от друг човек, без човекът, който го е създал, да знае, че се използва и съответно не се заплаща за това”.
Предложенията Ви имат и превантивен елемент, включително и за да не се стига до ситуации като тази, създала се с вградения в платформата "Екс" чатбот с изкуствен интелект, наречен "Грок"?
“Разбира се! Законодателството има и за цел, освен да регулира, така и да превантира обществени отношения, които биха създали предпоставка да се отиде в един по-следващ етап на ниво съд. Така че и тези предложения, заедно с всички останали проблеми, за които споменавате, нормално е да адресират един основен проблем – как да защитим интелектуалната собственост или казано много просто как да защитим правото на този, който е произвел продукт от посегателство върху този продукт”.
Има ли общо с Вашите предложения, свързани с изкуствения интелект, с прочетената в пленарна зала миналия петък декларация на "Възраждане" за т.нар. чат контрол, в която се споменава наблюдението на личната кореспонденция от изкуствен интелект?
“Много абстрактни формулировки и бих казал по-скоро политическо говорене, което го чуваме от евроскептичните партии. Разбира се, вземайки предвид сериозността на проблема, който евентуално може да възникне, ние като законодатели винаги сме се опитвали да погледнем един въпрос от много гледни точки, но по дефиниция да се каже, че Европейският съюз се превръща в структура, която има за цел да наблюдава живота на всеки европейски гражданин е несериозно и антиевропейско, което след себе си води само повече недоверие към европейския проект. Не, ние нямаме отношение към създаването на такъв тип законодателство, защото не виждаме такъв тип проблем, но имаме отношение към създаването на правна уредба, когато знаем и виждаме, че интелектуалната собственост е напът да бъде накърнена или вече се накърнява, когато дадени обществени отношения се развиват много по-бързо от очакваното и това е ролята на всеки един законодателен орган – да реагира, да направи оценка, анализ предварителен на състоянието на даден проблем, да потърси и неговото решение през политическа подкрепа, разбира се”.
Така вие всъщност се борите и срещу манипулативното съдържание или т.нар. фалшиви новини?
“Този, който посегне към интелектуална собственост, той посяга и към дезинформирането на общественото мннение. Те нещата и в този смисъл са доста свързани”, каза още евродепутатът.
В доклада евродепутатите призовават и за мерки срещу разпространението на генерирано от изкуствения интелект умишлено манипулирано съдържание.
"Иновациите не могат да бъдат за сметка на авторското право – и двете могат и трябва да съществуват съвместно", подчерта след гласуването в Комисията по правни въпроси докладчикът Аксел Фос.
Генеративният изкуствен интелект, по думите му, не трябва “да работи извън върховенството на закона, ако се използват авторски произведения за обучение на системи с изкуствен интелект”.
"Творците имат право на прозрачност, правна сигурност и справедливо обезщетение", подчерта германският евродепутат от ЕНП.
Важно е и да отбележим, че не е закъсняла реакцията на европейските институции?
„Не е закъсняло, абсолютно! С една уговорка, че никой не е по-бърз от технологиите!подчерта евродепутатът от "Обнови Европа" за изкуствения интелект.
“Това е една от най-динамичните сфери, най-бързо развиващите се сфери, така че е съвсем естествено да се търси някаква форма на доуточняване на законодателството, на доразработване на текстовете, за да бъде по-ясно на гражданите накъде върви целият този процес”.
И на финала да обобщим какво предстои?
“Оттук нататък предстои гласуване в пленарната зала. Мисля, че консенсусът, който постигнахе на ниво Комисия по правни въпроси е достатъчен като политическа подкрепа – широк, обващащ палитра от основните европейски политически семейства. Допълнителна подкрепа дори беше дадена от групи, които се съглсяват със съдържанието и посоката на този доклад по собствена инициатива. И очаквам подкрепа в самата пленарна зала, а това да бъде ясен сигнал”.
“Това е един от най-работещите интрументи на Европейския парламент: да подаде ясен, политически знак на Европейската комисия, че има проблем в дадена сфера или има нужа от регулация и тя самата да се задейства”, добави в интервю за рубриката ни за европейски новини “Евранет Плюс” по програма “Хоризонт” на Българското национално радио председателят на Комисията по правни въпроси Илхан Кючюк относно гласуването, което предстои в пленарна зала през март на доклада, който се стреми да отговори на ключови правни въпроси относно взаимодействието между генеративния изкуствен интелект (Generative AI) и авторското право, включително гарантиране на прозрачност, съгласие и справедливо възнаграждание за създателите на авторско съдържание и носителите на права, когато техните защитени произведения се използват при генериране, разпространение и дистрибуция на “творения” на изкуствения интелект.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
