Съдебната система, политическите партии, Народното събрание и публичната администрация са най-корумпираните институции у нас според българските граждани. Това показват резултатите от “Световния барометър на корупцията”, международно проучване, което вече пета година се провежда от “Трансперънси интернешънъл”. Едва около 3 процента от българите са готови да подадат сигнал за корупционно престъпление. 
Това е тревожна тенденция, защото говори за страх у хората от негативни последици и преследване, както и за убеждението, че подаването на сигнали няма да доведе до някакъв резултат.  Това каза Диана Ковачева, изпълнителен директор на Асоциация “Прозрачност без граници” по време на дискусия на тема “Корупционните мрежи – опасност за демокрацията”, организирана от фондация “Фридрих Еберт”. Политическата корупция е проблем, с който се сблъскват всички държави по света, но част от тях успяват да я контролират, коментират анализаторите. Според Диана Ковачева е трудно да се справим с корупцията в страната ни, тъй като тя не е само национално престъпление, а е обвързана с много по-големи транснационални престъпни мрежи за пране на пари, трафик на хора и оръжие.

“Липсата на почтеност в управлението си личи както във вземането на решения, които облагодетелстват определени лица и кръгове, така и в непрозрачното финансиране на политическите партии, защото това е една от формите на тежка политическа корупция – казва още Диана Ковачева. – И не на последно място си личи и в купуването на гласове, като една сериозна форма на манипулация на изборните резултати. Съвсем наскоро имахме възможност да наблюдаваме изборите в България за Европейски парламент и за НС. Установихме доста тревожни практики на купуване на гласове. Успяхме да направим типология на най-често срещаните нарушения. Това, което може би изненада и нас, беше не толкова обстоятелството, че около 6 процента от българските граждани са готови да продадат гласа си, а по-скоро фактът, че в България гласоподавателите са обект на корпоративен натиск. Т.е. на тях дори не им се плаща да гласуват по определен начин, а са обект на заплахи и насилие от своите работодатели.”

Анализаторите са категорични, че корупцията в България и Югоизточна Европа се различава от тази в т.нар. стари демокрации, което в голяма степен се дължи на нашите културни особености. Така например, понякога корупционните практики не се възприемат като корупция, а по-скоро като въпрос на оцеляване, омилостивяване на този, от когото зависиш в конкретна ситуация, обяснява проф. Пламен Георгиев, преподавател в Нов български университет. Нещо изключително характерно за Балканите е конфликтът на интереси. Ако не назначиш на дадена служба свой близък или роднина, ти ставаш немил, недраг, ти си човекът, който е забравил род и родина, казва още проф. Георгиев. Тези културни специфики на региона правят още по-трудно справянето с проблема. Според Диана Ковачева няма рецепта за преодоляването му, но е необходима политическа воля за това.

“Трансперънси интернешънъл” препоръчва на държавите със силно разпространена политическа корупция да положат усилия да направят своята съдебна система независима и ефективна – казва Диана Ковачева. – Решението за справянето с политическата корупция се намира в два елемента – от една страна премахване на политическия чадър, своеобразните имунитети и съответно произнасянето на присъда и наказването на извършители на корупционни престъпления. В този смисъл изчистването на корупцията в самата съдебна система също е начин за справяне с политическата корупция. Една от препоръките, която също така се смята за възможност за справяне с политическата корупция, е създаването на институционалната система за почтеност. Това е система, в която не само правителствата са ангажирани с противодействието на корупцията, но и всички останали институции като Сметната палата, омбудсмана, медиите и гражданското общество.”

Според Диана Ковачева е необходим също така граждански контрол върху стратегически сделки и обществени поръчки, при които се изразходват значими обществени ресурси.