Старши научен сътрудник в БАН, Михаил Букурещлиев е първият изследовател, който се заема да изучи из основи детския музикален фолклор у нас. Основател и главен художествен ръководител е на първия детско-юношеския фолклорен ансамбъл "Изворче" – състав, който даде професионална подготовка на редица бъдещи изпълнители, чиито имена днес са известни по цял свят. През последните години в работата с децата му помага неговата дъщеря – Петя Букурещлиева. “Аз съм насочил голяма част от силите си към Камерна формация “Стефан Кънев”, която е към столичното читалище “Славянска беседа” – споделя г-н Букурещлиев. Тази формация е основана в памет на композитора и диригента Стефан Кънев. Почти всички участнички в нея са бивши възпитанички от “Изворче”. А народната певица Калинка Згурова – съосновател на формацията, често е тяхна солистка. Михаил Букурещлиев е ръководил редица академични и фолклорни хорови формации. От 1984 до 1988 г. е главен художествен ръководител на Ансамбъл “Филип Кутев”. Автор е на книги на фолклорна тематика, съставил е над десет сборника с народни песни. Няма известен народен изпълнител, на когото г-н Букурещлиев да не е посветил статия, студия или по-голямо изследване. Публицистичното му творчество е огромно – над 400 статии в периодичния печат.

“Не мога да намеря думи, за да кажа колко му се възхищавам! Той е направил толкова много! Да не говорим колко родители зарадва като даде професия на децата им ” – каза народната певица Стайка Гьокова минути преди да поднесе своя песенен поздрав от сцената.

Дни след тържествения концерт домът на г-н Букурещлиев е препълнен с цветя, а той все още е под въздействието на чудесните изпълнения, които му поднесоха неговите колеги. Много са и спомените, към които продължава да се връща. Един от тях е за първата среща с народното изкуство. “Аз съм роден в София и не познавах толкова добре народната музика” – разказва той и продължава.

“Нямам пряка връзка със селото. Но когато започнах работа в Радиото се срещнах с големите имена – Атанаска Тодорова, Гюргя Пинджурова, Мита Стойчева, Йовчо Караиванов. Точно бях завършил Музикалната академия, където ми преподаваше проф. Стоян Джуджев – етномузиколог от световна величина. Докато работех в Радиото дойде идеята да се основе детски ансамбъл. Когато попитали Филип Кутев дали да ми поверят тази задача, той казал: "Нека започне, бъдещето ще покаже." Филип Кутев много ми помогна – изпрати при мен Михаил Йорданов да преподава по тамбура. Също – Никола Ганчев – големият кавалджия. От БНР дойде Костадин Варимезов. А младата хореографка Лили Зафирова започна с танцовия състав. Отначало имаше само 16 деца. Благодарение на този елитен екип съставът бързо се разрасна, а общият брой на децата достигна 350. Основахме школа за народни инструменти, в която преподаваха големите изпълнители, които изброих. Сложихме началото на първия детски ансамбъл. През 1963г. отидох на работа в БАН. Работата с децата ме насочи към изучаването на детския фолклор. Моята дисертация, която беше издадена по-късно, е първата в тази област. Оставил съм около 2000 записа на детски народни песни. Мисля, че съм поставил добро начало за бъдещи изследвания.”

Освен работата с детския фолклор, ст.н.с. Михаил Букурещлиев е дешифрирал над 13 000 народни песни. Много от тях са издадени в книги и сборници, посветени на известни народни певци – Вълкана Стоянова, Магда пушкарова, Кичка Стоянова, Марин Иванов и много други.