Над квартал Курило в град Нови Искър, в рамките на Столична община, се намира един от най-старите манастири в тази част на България. Легенди разказват, че е основан през втората половина на Х век, по времето на цар Петър. Останки от старинната българска крепост Белиград и до днес могат да се видят на час път от него. Известно е, че цар Петър наредил мощите на Св. Иван Рилски, небесния покровител на българския народ, да бъдат пренесени в Средец, където те били съхранявани повече от двеста години. При това преместване те останали да пренощуват в Курилската света обител. По-късно, през 1469 г., на път за Рилския манастир, тук за втори път идват мощите на светеца, придружени от тържествено шествие. Тогава храмът и манастирът приемат името на светеца. Чудодейната сила на Курилския манастир станала широко известна в цяла България.
Съществува предание, че тук имало запустяло старо селище, наричано Скрино, което било родното място на свети Иван. Твърдяло се също, че самото село Курило било старото Скрино. Обителта е част от комплекса манастири „Софийска Света гора”. При османското нашествие тя е разрушена, заедно с крепостта Белиград. Обновена е в края на XVI век. Изографисването на храма било направено с помощта на софийския хлебарски еснаф, със средства на ктиторите Стоян хлебар Софиянин и Стоян симитчия Софиянин. Вероятно манастирската църква е издигната на мястото и върху основите на стария храм от Х век. Архитектурно тя е еднокорабна, безкуполна сграда, с две преддверия. В края на XVI в. в Софийската епархия работил зографският монах Пимен, обновил много свети обители. Вероятно той е изписал и тази църква. По стените на вътрешното й преддверие са запазени стенописи, които се отличават с колорита на старото иконописно изкуство. Над входната врата е композицията „Успение Богородично”. Най-голям интерес предизвиква живописта от 1596 г., от която са запазени отделни образи на светци и по-цялостно само няколко сюжетни сцени. От XVI в. е и вълнуващата стенописна сцена „Избиване на младенците по заповед на цар Ирод”, която впечатлявала изключително силно миряните. Храмът на Курилския манастир е разширяван през първата половина на XIX век, когато отново е изписван, с помощта на селяни от съседните села Гниляне и Мировяне. От църковните сюжети интерес представлява сцената „Възнесение на пророк Илия”. Пророкът е изобразен съобразно народните представи за него – на каруца с бъчви, вместо колела, водена от три двойки коне. Една от най-ценните старинни книги, четена в манастира, е т. нар. Куриловско евангелие, отпечатана на български език в 1512 г. По време на Възраждането обителта е духовно и просветно средище, с килийно училище.
© Снимка: svetimesta.com
Манастирът възниква като мъжка обител. Но в началото на ХХ в. той вече е девически и е обитаван от 45 монахини. Те били ревностни християнки, които изрядно го поддържали. В него имало печатница за „богоугодни книги”, в която е отпечатано първото евангелие в картини. Образованите монахини били от братство „Бел кръст” на Българската православна църква и от 1922 г. списвали и издавали православното списание „Християнка”. Развивали културна дейност, правили литийни шествия из България и продавали книги, песнопойки, икони.
През 30-те години на ХХ в., по идея на митрополит Стефан, по-късно български екзарх, в съседство на обителта е построена клиника за душевно болни с красив парк около нея. Манастирът бил действащ докъм 50-те години на миналия век, няколко сгради от него са взети за клиниката, в чийто двор днес може да се види и камбанарията на старата обител. През 1983 г. на 81 г. починала последната монахиня, която живяла тук – Ливия, погребана в манастирския двор. След демократичните промени, преди петнайсетина години, Курилският манастир отваря порти отново. Тук е иконата на св. Стилиян, който покровителствал душите на хиляди младенци, избити по времето на цар Ирод. Днес тук родители водят болни деца, палят свещи и оставят дарове под иконата на светеца с надежда да им помогне. В двора има красива градинка, а сред нея – кладенец и нова чешма, дарена от вярващи. Младо семейство дарило голям метален кръст, който е поставен в двора. От 2011 г. тук служи йеромонах Нектарий. Всяка неделя преди обед той отслужва традиционната празнична служба, която се посещава от все повече хора. Курилският манастир е обявен за паметник на културата. Природата около него е великолепна, зад стените му се разстилат планински склонове с дъбови гори.
Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани,..