Над квартал Курило в град Нови Искър, в рамките на Столична община, се намира един от най-старите манастири в тази част на България. Легенди разказват, че е основан през втората половина на Х век, по времето на цар Петър. Останки от старинната българска крепост Белиград и до днес могат да се видят на час път от него. Известно е, че цар Петър наредил мощите на Св. Иван Рилски, небесния покровител на българския народ, да бъдат пренесени в Средец, където те били съхранявани повече от двеста години. При това преместване те останали да пренощуват в Курилската света обител. По-късно, през 1469 г., на път за Рилския манастир, тук за втори път идват мощите на светеца, придружени от тържествено шествие. Тогава храмът и манастирът приемат името на светеца. Чудодейната сила на Курилския манастир станала широко известна в цяла България.
Съществува предание, че тук имало запустяло старо селище, наричано Скрино, което било родното място на свети Иван. Твърдяло се също, че самото село Курило било старото Скрино. Обителта е част от комплекса манастири „Софийска Света гора”. При османското нашествие тя е разрушена, заедно с крепостта Белиград. Обновена е в края на XVI век. Изографисването на храма било направено с помощта на софийския хлебарски еснаф, със средства на ктиторите Стоян хлебар Софиянин и Стоян симитчия Софиянин. Вероятно манастирската църква е издигната на мястото и върху основите на стария храм от Х век. Архитектурно тя е еднокорабна, безкуполна сграда, с две преддверия. В края на XVI в. в Софийската епархия работил зографският монах Пимен, обновил много свети обители. Вероятно той е изписал и тази църква. По стените на вътрешното й преддверие са запазени стенописи, които се отличават с колорита на старото иконописно изкуство. Над входната врата е композицията „Успение Богородично”. Най-голям интерес предизвиква живописта от 1596 г., от която са запазени отделни образи на светци и по-цялостно само няколко сюжетни сцени. От XVI в. е и вълнуващата стенописна сцена „Избиване на младенците по заповед на цар Ирод”, която впечатлявала изключително силно миряните. Храмът на Курилския манастир е разширяван през първата половина на XIX век, когато отново е изписван, с помощта на селяни от съседните села Гниляне и Мировяне. От църковните сюжети интерес представлява сцената „Възнесение на пророк Илия”. Пророкът е изобразен съобразно народните представи за него – на каруца с бъчви, вместо колела, водена от три двойки коне. Една от най-ценните старинни книги, четена в манастира, е т. нар. Куриловско евангелие, отпечатана на български език в 1512 г. По време на Възраждането обителта е духовно и просветно средище, с килийно училище.
© Снимка: svetimesta.com
Манастирът възниква като мъжка обител. Но в началото на ХХ в. той вече е девически и е обитаван от 45 монахини. Те били ревностни християнки, които изрядно го поддържали. В него имало печатница за „богоугодни книги”, в която е отпечатано първото евангелие в картини. Образованите монахини били от братство „Бел кръст” на Българската православна църква и от 1922 г. списвали и издавали православното списание „Християнка”. Развивали културна дейност, правили литийни шествия из България и продавали книги, песнопойки, икони.
През 30-те години на ХХ в., по идея на митрополит Стефан, по-късно български екзарх, в съседство на обителта е построена клиника за душевно болни с красив парк около нея. Манастирът бил действащ докъм 50-те години на миналия век, няколко сгради от него са взети за клиниката, в чийто двор днес може да се види и камбанарията на старата обител. През 1983 г. на 81 г. починала последната монахиня, която живяла тук – Ливия, погребана в манастирския двор. След демократичните промени, преди петнайсетина години, Курилският манастир отваря порти отново. Тук е иконата на св. Стилиян, който покровителствал душите на хиляди младенци, избити по времето на цар Ирод. Днес тук родители водят болни деца, палят свещи и оставят дарове под иконата на светеца с надежда да им помогне. В двора има красива градинка, а сред нея – кладенец и нова чешма, дарена от вярващи. Младо семейство дарило голям метален кръст, който е поставен в двора. От 2011 г. тук служи йеромонах Нектарий. Всяка неделя преди обед той отслужва традиционната празнична служба, която се посещава от все повече хора. Курилският манастир е обявен за паметник на културата. Природата около него е великолепна, зад стените му се разстилат планински склонове с дъбови гори.
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили силите на мрака. Това е един от най-тачените есенни неподвижни християнски празници, наричан още..
"Днес отбелязваме една годишнина: 139 години от Сръбско-българската война и победата на младата Българска армия. Както Съединението е само българско дело, така и победата в тази война е победа само на Българската армия". Това каза пред журналисти..
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се провежда до 10 ноември в храм "Св. Прокопий Варненски", като срещите са всяка вечер от 17 часа...
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани,..