„Когато чета текстовете на Мила, в мен изникват образи. А когато снимам, се опитвам да разказвам дадена история така, както бих я разказал с думи. Там някъде се намери допирната точка, да добавим и факта, че двамата имаме общ светоглед. Сферите, в които се занимаваме, са различни, но по някакъв начин си приличат в отношението ни към света. И двамата се опитваме да гледаме към позитивното и към това, което радва хората.”
В изложбата има фотоси, посветени главно на градската култура. На някои от фотографиите Красимир е заснел част от личните дневници на Мила Иванова.
„До подреждането на изложбата нямахме представа какво ще излезе от нея, защото заедно за първи път реализираме съвместна идея” – допълва Мила. „Срещата на настроенията се случи и за нас, както и за публиката. Освен това, настроението е нещо, което се променя. Аз съм сигурна, че ние дадохме живот на дневниците.”
Не е ли въпрос на голямо доверие от нейна страна към Красимир, а и към нас, които гледаме и четем тези текстове?
„Преди време му бях изпратила нещо написано от мен, преди да го пусна в блога си, защото винаги е било важно за мен неговото мнение и той ми отговори: „Благодаря за доверието”. Но аз мисля че това не е доверие, а необходимост. Красимир е огледало за мен и това, което пиша. За мен това е чест, тъй като той е голям творец.”
Защо са дали име на изложбата си „Дневници на безкрая”?
„И двамата черпим вдъхновение от безкрая на живота” – посочва Красимир. „За репортажната фотография винаги съм казвал, че това, което можеш да видиш, никога не можеш да го измислиш или сътвориш. Ние имаме възможността да вземаме мигове от живота и да ги слагаме в рамка. Затова решихме да са „Дневници на безкрая” – и преди, и след нас той продължава.”
„Краси разказва чрез снимките, а моят разказ е вътре в неговия, с моите дневници и писма” – казва Мила. „Не съм предполагала, че някога някой ще ги види. Разказвам за живота около нас. Те са толкова автентични, колкото са всъщност и неговите фотографии. Когато пишеш за много хора, ти, без да искаш, вкарваш една представа за себе си, която искаш да постигнеш. Когато пишеш за човек, който е част от теб – тогава пише сърцето ти. Безкрая ще се напише сам. Това, което направихме, ми е много скъпо и искам да продължи, затова вярвам на безкрая.”
Снимки: Красимир Андонов
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По..
Мелитополският държавен педагогически институт "Богдан Хмелницки", заедно с Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", организира деветите..