Преди 175 години се ражда възрожденският учител, книжовник и народен будител Илия Рашков Блъсков, който оставя трайна диря в духовната ни съкровищница. Той е един от онези, които слагат основите на българската литературна проза. Неговата повест „Изгубена Станка”, описваща бита на българина по онова време, всъщност е първото произведение със селска тематика у нас. Съдбата на Блъсков е подобна на съдбите на светлите възрожденски умове, за които интересите на Отечеството са над личните.
Илия Блъсков е роден през 1839 година в Клисура в многолюдното семейство на учителя Рашко Блъсков, разказва Димитър Стойков, завеждащ отдел „История на българския народ XV-XIX век” в Историческия музей в град Шумен. Начално образование получава от баща си. След затварянето на училищата по време на Кримската война /конфликт между Русия от една страна и съюза на Османската империя с основни европейски сили от 1853-1856 г./ Илия Блъсков е изпратен за 6 месеца като чирак в шивашки дюкян в Силистра. По-късно, преминавайки в лагера на руските войски, той стига до Браила, Румъния, където престоява до 1856 г. Там работи като преводач, а същевременно чиракува в дюкян. След завръщането си в България през 1857 г. е назначен за учител. Три години по-късно Блъсков заминава за град Шумен, където е срещата му с Добри Войников – учител и драматург, автор на първите театрални пиеси у нас. Именно от него получава първия подтик и насърчение в своята писателска дейност, казва Димитър Стойков и продължава:
„В град Шумен, освен че учителства, Блъсков пише повести, разкази, подготвя голям брой учебници, издава календари, редактира списания. През 1865-66 г. той, заедно с по-малките си братя, както и селски свещеници и бедни граждани, създава малко книжовно дружество. То има за цел с набраните парични средства да издава книги, някои от които подарява на селските училища. През 1873 г. в Шумен е открит първият учителски събор, в работата на който взема участие и Илия Блъсков. Съборът изработва Устав за селските училища и налага задължителното образование на българчетата във Варненско-Преславската епархия. Но за да получи одобрение и подкрепата на хората, е трябвало Уставът да бъде разяснен на общоселски събрания. И Блъсков започва да обикаля селата в празнични дни, без да иска каквото и да било възнаграждение за това.”
След Освобождението на България от османско владичество през 1878 г. той е назначен за училищен инспектор, но същевременно е и преподавател в Шуменската девическа гимназия и Педагогическото училище в града.
„Книжовната дейност на Илия Блъсков започва още преди да се установи в Шумен, продължава Димитър Стойков. – През 1856 г. издава в Букурещ книгата „Десет заповеди Божии” или „Кратко християнско поучение”. Всъщност, тя е превод от гръцки, с нея той изявява и своите преводачески умения. Това е първият книжовен труд на Блъсков, предназначен за учебник в нашите училища и всъщност представлява тълкуване на Десетте Божи заповеди. В Шумен през 1863 г. издава и своята втора книга за живота на двамата светци – Йоан Предтеча и Игнатий Богоносец.
Илия Блъсков е автор на повестите „Изгубена Станка” и „Злочеста Кръстинка”, както и на произведенията „Две сестри – Добра и Грозданка”, „Дядо Добри”. Негови са и немалък брой разкази, статии, мемоарни и други трудове за възрожденската епоха и нейните личности. Блъсков се проявява и като изследовател. Неговата книга „Материал по историята на нашето Възраждане”, която е издадена 1907 г., носи богата документална информация. Тя представлява интерес за всички, които се занимават и интересуват от културната, просветната и политическата история на град Шумен. Блъсков твори до сетната си минута. Бележитият българин умира на 13 август 1913 г. Погребан е в двора на църквата „Три светители” в Шумен.
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води..