По данни на Българската народна банка депозитите на българските домакинства в края на юни възлизат на 19.7 млрд. евро. Централната банка отчита отлив на депозити през юни в размер на 244 млн. евро. Според финансисти това се дължи на напрежението около Корпоративна търговска банка, което накара някои вложители да побързат да изтеглят пари. Въпреки това ръстът на депозитите на гражданите за последните 12 месеца е с все пак внушителните 8.5 на сто.

Анализ на банка „Уникредит” за финансовото богатство на домакинствата в Централна и Източна Европа сочи, че през 2013 г. 82 процента от общите финансови активи на българските домакинства са в банкови депозити и пари в брой, само 16 на сто са инвестирани във взаимни и пенсионни фондове и едва 2 процента са вложени в ценни книжа. По този начин България се нарежда на първо място в ЦИЕ по процент на депозитите от общото финансово богатство. За сравнение в други страни от ЕС като Италия и Германия 38 на сто от финансовите активи на домакинствата се управляват от взаимни и пенсионни фондове. Дори и въведения през 2013 г. данък върху лихвите по депозитите не се отрази негативно върху нагласите на българите да държат парите си в депозити. „Основната причина за високите нива на банковите депозити е, че хората, които разполагат с пари, не познават достатъчно други инструменти, чрез които могат да инвестират. И почти всички разглеждат банковия депозит като основна опция. Отделно през последните години на икономическа криза хората търсят да инвестират на сигурно и предпочитат да не правят инвестиции на финансовите пазари”, заяви в интервю за Радио България анализаторът от финансовата къща „Карол” Александър Николов и добави:

„Моето мнение е, че нарастването на размера на депозитите се дължи на времената на криза. Същевременно в периода 2009-2011 г. лихвите по депозитите бяха сравнително високи, което постави всеки човек пред дилемата дали да рискува да стартира бизнес или да предприеме други финансови инвестиции или пък да получи прилична доходност от лихви. Това мотивира много хора у нас да държат парите си на депозити за по-голяма сигурност, а и заради доходността, която не беше лоша.”

Може ли да твърдим, че българите имат по-голяма склонност да инвестират парите си в депозити в сравнение с граждани от други страни от ЕС? Това прословутата спестовност на българина ли е?

„Наистина има такава тенденция при нас спрямо средните нива за Европейския съюз. Според изследванията, които сме провеждали в тази посока, това основно се дължи на ниска информираност за това какъв е реално ефектът от депозитите, тъй като до голяма степен доходността от тях се изяжда от инфлацията почти на 100 процента. Но хората не си дават сметка за това и отстрани изглежда, че българинът е много консервативен. Всъщност българинът не разбира, че не получава реална доходност над инфлацията от парите, които държи в банката, защото не познава други начини с които би могъл да постигне по-добър финансов резултат.”

Кои финансови инструменти могат да бъдат алтернатива на банковите депозити?

„Има много финансови инструменти. Част от тях са по-сложни и са по-трудно достъпни за масовата публика. Най-лесният начин, чрез който може да се предприемат инвестиции извън депозити, е като се използват взаимните фондове. В България има множество такива фондове които се управляват от местни или чужди дружества, където може много лесно да се инвестира. Взаимните фондове могат да обхванат както по-рискови инвестиции в определени региони и страни (т.е. всеки може да избере да инвестира в регион или страна, където смята, че перспективите са добри), до по-балансирани фондове, в които половината от портфейла е в акции, а другата част е в по-консервативни инструменти като депозити, облигации и други. Има фондове, които инвестират в недвижими имоти в Европа, в САЩ и т.н.” 

Според Александър Николов всеки българин, в зависимост от желанието за доходност и степента на риск, която е склонен да поеме, може да формира инвестиционен портфейл чрез избор на няколко взаимни фонда.

През последната година се наблюдава по-голямо движение на пари от депозити към взаимни фондове и други финансови инструменти. Това основно се дължи на спада на лихвите по депозитите. С оглед на тенденцията за по-нататъшен спад на лихвите се очаква инвестициите към други финасови инструменти да продължат. „Колкото повече хората са информирани за алтернативни финасови инструменти, толкова повече ще се засилва тази тенденция от насочване на пари към небанкови финансови инструменти”, завършва Александър Николов.