Започна кампанията за предстоящите предсрочни парламентарни избори в България, които ще се произведат на 5 октомври 2014 г. До тях се стигна заради неустойчивостта и разпадането на управляващото мнозинство в предишния парламент БСП-ДПС-„Атака” в резултат от над едногодишни антиправителствени протести и ниско доверие в т.нар. експертен кабинет на Пламен Орешарски.
Съгласно Изборния кодекс предизборната кампания продължава точно един месец преди датата на вота и завършва ден преди провеждането му, защото тогава е денят за размисъл и е забранена всякаква пропаганда. Право да участват в битката за властта на предстоящите избори получиха общо 18 партии и 7 коалиции, представляващи целия политически спектър в страната, от най-ляво до най-дясно. Резултатите от проучванията на различните социологически агенции в навечерието на предизборната кампания сочат, че рязка промяна в статуквото не се очаква. Като цяло разположението на основните политически сили от последните години се запазва. Партия ГЕРБ остава водеща със значителна преднина пред следващата я лява коалиция около БСП и постоянният балансьор досега – ДПС. Според социологическите прогнози те със сигурност влизат и в следващото 43-то Народно събрание. От партиите в предходния парламент 4-процентната бариера за влизане в НС вероятно няма да може да прескочи само националистическата партия „Атака“.
Данните сочат, че в бъдещия парламент биха могли да влязат между 4 и 7-8 партии. Сред тях, освен водещите три партии, са още Реформаторският блок и „шарената“ коалиция около партия „България без цензура“, които получиха добри резултати на изборите за Европейски парламент през май т.г. Възможност да прескочат бариерата имат също новата лява партия АБВ (Алтернатива за българско възраждане) и патриотичният съюз НФСБ-ВМРО. От това не се променя съществено политическата картина у нас, смятат експертите към момента. Но се очертава по-ясно противоборство ляво-дясно, както и опит за промяна на т.нар. български етнически модел чрез включване на повече кандидат-депутати мюсюлмани в листите на останалите български партии извън традиционния им представител ДПС. Последната дума за състава на бъдещия парламент обаче ще дадат на 5 октомври българските избиратели.
Точно месец след като Българското национално радио отбеляза тържествено своя 90-годишен юбилей, историята продължава своя диалог с нас, нейните автори. Със специално събитие-среща на 25 февруари в Мраморното фоайе на общественото радио беше открита..
За „отварянето” през радиото между България и Северна Македония веднага, след като България призна отделилата се от Югославия млада държава, разказаха от Скопие кореспондентът на БТА Маринела Величкова и журналистът Владимир Перев. Те се включиха..
Оркестърът за народна музика на Българското национално радио под диригентството на маестро Димитър Христов подготвя пролетно турне през март. Специални гост-солисти на "Оркестъра от солисти" в концертите ще бъдат певците Петя Панева и Димитър..
Точно месец след като Българското национално радио отбеляза тържествено своя 90-годишен юбилей, историята продължава своя диалог с нас, нейните автори...
В "България днес" говорим за ролята на българските организации за подобряване живота и отношението към сънародниците ни в съседна Сърбия. Събеседник по..
За „отварянето” през радиото между България и Северна Македония веднага, след като България призна отделилата се от Югославия млада държава,..