Почти 12 млн. са влоговете на българите, съобщи Българска народна банка. Това на практика означава, че всеки български гражданин има средно два банкови влога. Дали са в една и съща банка или в две различни, статистиката не посочва. Но пък показва, че в действителност бройката им намалява и че преди една година са били с три процента повече. Общо по тези влогове българите държат в банките над 20 млрд. евро, което пък е с близо 10% повече в сравнение със същия период на миналата година. Излиза, че българите концентрират и групират постоянно растящите си, но твърде скромни спестявания, като все пак не поемат риска да сложат всички яйца в една кошница. И имат достатъчно основания за това, особено след поучителния в това отношение фалит на Корпоративна търговска банка – четвъртата по големина банка в България, преди десетина дни, при който хиляди вложители загубиха част от спестяванията си.

По груби сметки излиза, че всеки българин има средно около 3000 евро във всеки влог. Но тази статистика е твърде заблуждаваща, защо реалната действителност е доста по-различна и дава нови доказателства за отдавна известния факт, че повечето вложители са с доста ограничени материални и финансови възможности и че българите са най-бедният народ в Европейския съюз. И наистина, близо 70% от иначе многобройните влогове са в размер на не повече от скромните 500 евро. На другия полюс са заможните хора. Но и тук няма особена сензация, защото влоговете по над 500 000 евро или 1 млн. български лева са едва 685 броя. Официалните данни на БНБ по обясними причини мълчат за тайните влогове на богаташите в чуждестранни банки, като само медиите от време на време съобщават някакви непотвърдени числа и в публичното пространство се носят най-различни слухове, споменаващи имената на известни политици, босове от подземния свят, големи бизнесмени.

Милионов влог за повечето българи е нещо, което трудно могат да си представят при положение, че средната работна заплата в страната е около 400 евро, а средната пенсия е под 200 евро. Ако към това добавим и факта, че броят на работещите постоянно намалява и само за последните три месеца от пазара на труда са излезли нови близо 50 хиляди души, ще стане още по-ясно, че платежоспособността на българите е на твърде ниско равнище. Амбицията на новия социален министър Ивайло Калфин в България тепърва да бъде въведена минимална почасова заплата от 2 евро едва ли ще промени радикално материалното благосъстояние на иначе спестовните българи. И най-вероятно по техните банкови влогове, независимо колко са на брой, ще продължат да се съхраняват преди всичко „бели пари за черни дни”, както твърде уместно и мъдро казва една българска поговорка.