Иновациите в бизнеса и на институционално ниво могат да допринесат за ръст на икономиката. Това е основното послание на последния доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), озаглавен „Иновации в преход“. За подготовката му са анкетирани 16 000 фирми от 30 държави. От България участие са взели 300 предприятия. През изминалата година средният ръст на икономиката на страната е 1,5 процента, а 2015-а се очертава по-трудна, с прогнозен ръст от 0,8 процента. Какво да правим? Да чакаме ли вълната да отмине? Икономистите предлагат профилактика.

Демографските тенденции в България, както и в по-голяма част от Европа, не са благоприятни, затова трябва да се търсят други предпоставки за ръст на икономиката. Иновациите, според анализаторите на ЕБВР, ще увеличат производството въпреки липсата на висок прираст на населението. Под „иновации“ се разбира креативен подход към правенето на бизнес, който може да има различни прояви: от измисляне на нови продукти и услуги, до въвеждане на вече съществуващи в други държави или компании технологии или на организационни и маркетингови практики. Обратно на очакванията, че нововъведенията са запазена територия на високотехнологичния сегмент, в доклада се посочва обратното – иновациите преобладават в нискотехнологичните фирми. Да се правят нововъведения обаче не е лесно.

Според Боян Маркович, водещ икономист за Югоизточна Европа на ЕБВР:

„Иновативните компании се оплакват основно от липса на квалифицирана работна ръка, затруднен достъп до кредитен ресурс и от корупция. Колегите им, които не предприемат нищо, за да разширят пазарите, производството или да станат по-ефективни, обикновено нямат подобни проблеми. Най-много иновации въвеждат фирмите, които успяват да си осигурят финансиране. Това са експортно ориентираните или чуждестранни предприятия, а още и такива, които участват във веригата на производство.”

Анализаторите отчитат, че в много страни от Югоизточна Европа се използват едни и същи политики за въвеждане на новите решения, а това е погрешно. Няма как една практика да работи успешно и в Казахстан, и в България, защото средата в двете държави е много различна. Въпреки очевидната неефективност, принципът „копирай и пренеси” действа на различни нива, казва Маркович:

„Откриваме го както на хоризонтално равнище, когато нещо автоматично се заимства от една страна в друга, така и на вертикално – когато дълго време институциите използват едни и същи политики, без да отчитат промените, които са настъпили с времето.”

В резултат – спират структурните реформи в някои страни от Югоизточна Европа, сред които и България, а преходът се забавя. Това пък води до спад на иновациите. Според Боян Маркович:

„В първоначалната фаза държавата трябва да предприеме един пакет от мерки, който след като заработи и даде резултат да бъде заменен с друга стратегия, напр. усилията да се насочат към конкретен сектор. Не на последно място, добре е правителството да поощрява „отвореността на икономиката“, което включва поощряване на износа и привличане на чуждите инвестиции.”