Българското кисело мляко е известно по целия свят, ала малцина знаят кой е откривателят на лактобацилус булгарикус – най-полезната за здравето бактерия. През 1905 г. д-р Стамен Григоров описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията в киселото мляко. Селско чедо, девето от общо дванайсетте деца в семейството – кой би помислил, че момчето от село Студен извор ще се озове в Монпелие и ще завърши бляскаво естествени науки в местния университет? С подкрепата на родолюбиви българи отива да следва медицина в Женева и дарованието му бива забелязано от прочутия бактериолог проф. Леон Масол. Той му възлага задачата да изследва флората на българското кисело мляко. По това време нобеловият лауреат проф. Иля Мечников изучава причините за стареенето на човешкия организъм и дълголетието в Европа. И резултатите са удивителни – най-многото столетници се оказват в България. За съжаление, днес страната ни е загубила това първенство. Дали една от причините не се крие в качеството на киселото мляко?
Много от производителите предпочитат да ползват по-евтини закваски и с по-ниско качество, казва Юлия Григорова, внучка на учения и председател на фондация „Д-р Стамен Григоров”. През последните години големите фирми започнаха все повече да обръщат внимание на продукцията и да произвеждат доста добро кисело мляко. Разбира се, вкусовите му качества са по-различни, защото трябва да му придават търговски вид, да е устойчиво във времето и с определената гъстота. Докато домашно подквасеното мляко няма тези плътност и гъстота, но именно то действа отлично върху микрофлората на организма. Що се отнася до дълголетието, причините не се крият само в по-малката консумация на истинско кисело мляко. Не случайно много българи на старини се оттеглят в селата – там човек по друг начин диша въздуха.
В чужбина все повече се ценят т. нар. екохрани, а българското кисело мляко е може би най-чистият ни хранителен продукт. Но и тук се сблъскваме с трудности, смята Юлия Григорова.
В тази област има още много какво да се работи. За съжаление много добри български учени отидоха в чужди лаборатории. Успяват например в Япония, Китай много сериозно навлиза на този пазар, да не говорим за бившите съветски републики. Изобщо в световен мащаб интересът към екохраните се увеличава, но в това отношение все още недостатъчно използваме качествата на киселото мляко. Оказва се, че учените от чужбина понякога знаят повече неща от българските си колеги.
И още една интересна подробност от биографията на д-р Григоров – поради стечение на обстоятелствата той не успява да запише името си и като баща на противотуберкулозната ваксина. Така в историята остават имената на французите Албер Калмет и Камий Герен като откриватели на тази ваксина.
Преди завръщането си в България д-р Григоров започва работа върху туберкулозните клетки и продължава изследванията си като главен лекар в Трънската болница, разказва Юлия Григорова. През 1906 г. – три месеца преди откритието на двамата французи, той създава ваксината, но в България не се намира мощна институция, която да застане зад него и популярност получава другата ваксина. Нещо повече – висшите медицински кадри у нас не обръщат внимание на изследванията му и много добрите резултати. Това е причината той да замине за Милано и там да утвърди ваксината. Интересното е, че тя не само служи за профилактика, но и за лечение. Днес учените се опират предимно на нея в разработките си.
Сто и десетата годишнина от научното откритие на д-р Стамен Григоров беше отбелязана с научна конференция в столицата и с празника на киселото мляко в град Трън. Местните хора показаха домашно приготвени мляко и сирене, участваха в конкурс за най-добро ястие с животинския продукт, а децата се включиха във викторина с въпроси за живота и делото на видния учен. Според кметицата на Трън Станислава Алексиева занапред градчето все повече ще залага на екологичния туризъм.
В бъдеще ще се опитаме да осигурим демонстрация на заквасване на кисело мляко в музея в село Студен Извор и ще го комбинираме със селски туризъм. С помощта на местните хора, които отглеждат животни, ще направим тур по пътя на киселото мляко – от самото му издояване до вече готовия продукт.
Православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен. Празникът чества чудодейното откриване на Голгота в Йерусалим на кръста върху който е бил разпнат Исус Христос. Това е един от 12-те големи християнски празници през годината. При..
Нов исторически комплекс в Троян разказва за героизма на местните българи, взели участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата и Втората световна война. В комплекса, посредством възстановки, съхранени артефакти,..
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света..