Един от най-лесните и популярни начини да заминеш и да се потопиш в бита и ежедневието на чужда страна, е чрез професията на детегледачка. Хиляди млади жени, не само в България, но и по света избират това поприще, за да натрупат опит, припечелят пари и, не на последно място, да разширят мирогледа си с „учене чрез работа“. Чрез специални социални програми за обмен на кадри те са наемани от семейства, търсещи помощ в отглеждането на децата си.

В блога си Мони – млада жена, споделя натрупания опит от едногодишния си престой като гувернантка в Германия:

Моята цел не беше да спечеля пари, а да видя страната и да се запозная с хората. Подборът при заминаването беше прецизен. Агенцията-посредник изискваше от кандидатите да говорим съответния език. Трябваше да докажем, че имаме желание и умения за работа с деца и че сме готови да приемем културата на чуждата държава, с всички нейни особености. Много важен момент е да попаднеш в добро семейство. Знаех, че ще изискват от мен да бъда с трите им деца по цял ден, а това не е шега работа. Съгласявайки се, ти поемаш много отговорности и то без почивен ден. Ти ставаш член на семейството – спиш в дома, храниш се със семейството на една маса, с тях си на излети, на почивка. Мони обяснява, че се е справила с работата, защото е харесала семейството, в което е била настанена, а също е била готова на всичко, само и само да практикува любимия си чужд език – немския. В задълженията ми не влизаше да готвя или да приспивам вечер децата, но те така се привързаха, че идваха, за да им разказвам за „Лека нощ!“ истории и приказки от България. За разлика от мен, други момичета нямаха подобен късмет. Те биваха използвани за помощници в цялото домакинство, без това да е включено в договора им за работа – споделя впечатленията си Мони.

За нея ползите от работата като гувернантка са много. Стотици момичета като нея търсят посредничеството на фирми за наемане на детегледачки от България. Най-често търсим гувернантки по заявка на смесени семейства в чужбина, при които единият от партньорите е българин – казва Мариела Лазарова, директор на една от най-големите столични агенции.

Нашето наблюдение като работодатели е, че българските жени са много по-образовани, отколкото гувернантките, които предлагат труда си в чужбина. Почти всички българки имат педагогическа подготовка, повечето са с висше образование, имат доста опит и квалификации. Много от тях са преминали през курсове, например за оказване на долекарска помощ, медицински курс за заболявания при децата, освен това говорят чужди езици на много добро ниво. В повечето случаи, преди да заминат, те са работили като възпитатели в детски градини и училища. Решението им да сменят местоработата си е свързано най-често с нуждата от повече средства. Заплащането в чужбина е доста по-добро в сравнение с това, което би получил човек за същия труд в България. Подборът на детегледачки става по-трудно, отколкото на какъвто и да било друг персонал. Пример за неглижиране на професията на гувернантката е неотдавнашният инцидент с малтретираното тригодишно дете, поверено на младеж на 18 години, който обещал да се грижи за него срещу заплащане. Доколкото съм запозната със случая, майката е бързала да замине и на своя глава е поверила детето си на човек, близък до семейството. При нас това не може да стане. Подборът трае от 5 до 8 дни и става с прякото участие на родителите, които поставят детайлни изисквания към кандидат-гувернантката.