Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Недялка Керанова: „Един народен певец не може да се научи да пее, той се ражда певец”

Една от уникалните български фолклорни изпълнителки на тракийски песни Недялка Керанова е родена в с. Татарево, Хасковско на 24 април 1941 г. Едва на 13 години получава първото си отличие. Заедно с Магда Пушкарова, Борис Карлов и други музиканти пътува из България, пее по сватби и тържества. През 1956 г. е приета за солистка на фолклорния ансамбъл в Пловдив. Три години по-късно Филип Кутев я кани в Държавния ансамбъл в София, където работи десет години. Пее с почти всички инструментални групи в Тракия – Леновската, Конушенската и много други. Определят я като доайен на българската сватбарска музика, при това съвсем заслужено. Инструменталните групи, съпровождащи различни семейни празници, съществуват у нас още преди Освобождението през 1878 г. Но през 70-те години на м.в. тази традиция преживя невероятен по своя размах ренесанс. Недялка Керанова е сред певиците, чиято професионална реализация е именно в тази характерна фолклорна практика. Нещо повече – тя създаде свой вокален стил със специфично вибрато и многобройни последователи и имитатори. Вече е факт и Първият национален конкурс „С песните на Недялка Керанова”, който се проведа през миналата седмица в село Минерални бани, област Хасково. Певци от най-различни възрасти взеха участие в конкурса. Талантливи и влюбени в българската народна музика, те всички са последователи на голямата певица. Разбира се, най-често звучеше една от най-популярните песни на Недялка Керанова – „Караджа дума Русанки” – истински шедьовър, записан от певицата за първи път в БНР (тогава Радио София) през 1960 г.


Голямата награда и приз на кмета получи най-малкият изпълнител Донко Марков на 10 години от Варна. Ето и няколко думи от талантливия малчуган:

Пея от четиригодишен. В пеенето ми помагат много хора – майка ми, баща ми, баба ми и учителката ми по народно пеене от музикалното училище Павлинка Тодорова. Баща ми свири на акордеон, а майка ми пее. Всички песни съм научил от тях. Като най-малък на конкурса мога да кажа само, че се чувствах добре. Никога не се притеснявам докато пея.  Представих се с песните „Седнал ми беше Манолчо“  и „Бях пил вино“, а знам и още песни на Недялка Керанова като „Аз не съм дошъл Калино“, „Като седиш, Кино, Кинче“, „Мама на Георги думаше“. Любими певци са ми още Вълкана Стоянова, Борис Машалов и много други. Смятам да се занимавам с музика цял живот.

В раздел професионалисти при мъжете спечелиха Благой Манчев от Пловдив и Димитър Митрев – Лъки от София. В същия раздел при жените бяха отличени Таня Маринова от Пловдив и Надка Петрова от Карлово – две изявени и признати съвременни сватбарски певици.



Първа награда при любителите беше присъдена на Величка Костова от град Меричлери, която изпя песента “Мама е Радка годила” – много красива, но малко позабравена песен.



От това първо издание на конкурса „С песните на Недялка Керанова“, става ясно, че фолклорната икона има доста последователи и между младите хора. Не са малко и съвременниците й, които споделят за нейните изпълнения, че освен мощността и плътността на гласа й, наситен с динамика и виртуозна, почти инструментална като звучене орнаментиката, най-важният елемент от представянето на песента е дълбокото сливане с текста и историята, която тя разказва. Урок от изключителната Недялка Керанова за всеки млад изпълнител – песента е състояние на духа, разказана приказка и преживяна история, която певецът предава на слушателя. Пламена Илиева – една съвсем млада фолклорна изпълнителка от гр. Бургас, също си тръгна с награда от конкурса. С изключително интересния си алтов тембър, напомнящ много за този на самата Недялка Керанова, тя спечели симпатиите на публика и жури.


Още от категорията

Снимка: Атанаска Иванова, читалище

От динен маджун до Дервишовден – кои са най-новите "Живи човешки съкровища" на България

Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..

публикувано на 11.12.24 в 06:15
Снимка: читалище „Искра 1898“ - Борово

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..

публикувано на 26.11.24 в 10:30

Пазарът като културен феномен вчера, днес и утре

Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..

публикувано на 07.10.24 в 10:30