Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За обществената цена на частнoто водоснабдяване и съществуващите алтернативи

БНР Новини
Снимка: архив

Навсякъде по света в сферата на водоснабдяването наблюдаваме завръщане към публични форми на управление. През последните 15 години близо 235 града по света между които Париж, Берлин, Будапеща, Буенос Айрес и Куала Лумпур прекратиха или не подновиха договорите с частните концесионери. В държави като Холандия, Белгия, Австрия и скандинавските държави водоснабдяването е по традиция почти 100% публично.

В контраст със световните и европейски тенденции в България дебатът за обществената цена на частната вода остава някак си тема табу.

Наскоро Сатоко Кишимото, изследователка от  Транснационалния институт (TNI) в Амстердам, изнесе в София лекция на тема „Връщане на общественото водоснабдяване” („Reclaiming Public Water”), по покана на проекта „Нови леви перспективи“ и германската фондация „Роза Люксембург”. За Радио България тя направи кратък исторически обзор на формите на стопанисване на водата и какви са новите предизвикателства:

Важен етап за международната общност е резолюцията на ООН от 2010 година, която обявява достъпа до водата като основно човешко право. Основният конфликт в момента е, дали водата е стока или обществено благо. Оттам произлизат и различните политики на водоснабдяването. Международни институции като Световната банка и много политици претендират, че водата е стока като всяка друга, тя има цена и с нея трябва да се търгува печелившо. От другата страна, организации като нашата казват, че водата е богатство, благо, което принадлежи на всички. От тази гледна точка експлоатацията на водата и нейните политики поемат в друга посока.

Основният проблем за частните компании са инвестициите, които са дългосрочни и съответно непривлекателни. Техният интерес е да прехвърлят загубите върху „публичния партньор“. Така общественият сектор и данъкоплатците са натоварени двойно : веднъж като домакинства, които си плащат сметките, и втори път като данъкоплатци, които субсидират частния инвеститор. 

Много е трудно за една частна компания да направи толкова дългосрочна инвестиция. Тяхната цел е бързата печалба. Водата е естествен монопол. Хората не могат да избират водопреносните тръби. Накратко водата не може да е предмет на конкуренция на свободния пазар. Неслучайно в повечето развити страни в Европа, както и в САЩ и Япония, принципът за универсален достъп до обществена питейна вода е реализиран в средата на 80-те г. на 20 век.

В България мрежата на водоснабдяване е на средна възраст 36 години и от близо 4 десетилетия тръбите не са подменяни. Концесията „Софийска вода“, 77,1% дял на френската компания Веолия, е единственото публичночастно партньорство в българския ВиК сектор и има вече 15 годишна история. Попитахме Георги Медаров, съавтор с Ваня Григорова на изследването „На прицел – общественото водоснабдяване“, какви са основните недостатъци на системата на водоснабдяване у нас и дали концесията на Софийска вода доведе до подобряване на качеството на услугата?

Навсякъде основният проблем са загубите от гледна точка на изграждането на водно-пречиствателни станции и на канализационната мрежа. Ако има известен прогрес, то е най-вече благодарение на средства от програмите на ЕС. Конкретно за концесионирането в София няма прогрес в намаляване на загубите, а в същото време имаме огромно увеличение на цените, около 4 пъти над това, което е по договор. За съжаление и в общинските, и в държавните дружества също има проблеми с липсата на инвестиции. Това което показваме в изследването е, че концесионирането просто не е алтернатива и че трябва да търсим други начини за разрешение на проблема с хроничния дефицит на средства в сектора. Работата е там, че концесионирането също е форма на кредит и на задлъжняване и след това този дълг се изплаща чрез сметките за вода. Освен това, частните компании също взимат заеми и имат разходи за кредити, но те са по-скъпи отколкото биха били, ако бяха взети от публични институции. В дългосрочен план разходите са по-големи, без да има обществена полза от това.

Но алтернативни форми на управление са тъй наречените публично-публични партньорства, или форми на коопериране между две общини или държава и община. По този начин гражданите, чрез вота си, могат да упражняват контрол и да санкционират неефективните политики и фокусът не е печалбата на акционерите, а качествената услуга за достъп до един природен ресурс.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Трайна тенденция за нарастване на случаите на домашно насилие

Престъпенията в условията на домашно насилие от началото на годината са се увеличили с 54% спрямо м.г., отчетоха от Министерството на вътрешните работи в Международния ден за премахване на насилието над жените. По този повод от днес започва..

публикувано на 25.11.24 в 15:06

МВР отчита спад на нелегалните опити за преминаване на границата ни

5768 граждани на трети страни са направили опит да влязат в страната през месец октомври т.г., което е намаление с 52,6% в сравнение със същия месец на 2023 г. (12 174 души). Задържаните за месеца мигранти са 841, от които 168 на вход, 200 на изход..

публикувано на 25.11.24 в 13:48

Демонстрации срещу насилието над жени ще се проведат в много градове

Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на насилието над жени пред столичната Съдебна палата. Целта е да се привлече вниманието на обществото и..

публикувано на 25.11.24 в 07:00